Авторката разказа, че писането на тази книга е било едно от най-смислените неща в живота й и го определи като приключение и предизвикателство.
„Когато решиш да пишеш, трябва да си научил как да драскаш“, каза Боян Биолчев. "Само самокритичното наблюдение може да те спаси от това да се загубиш в самия себе си. Говоря за това какво аз съм научил, какво съм написал", допълни той.
Многократно съм изхвърлял цели книги и затова ще кажа само за една, която ми е особено скъпа – „Преселението“. Това е книга, която не ме напусна. Аз събирах данни за преселението от Южна Странджа в България през 1913 г. Разговарях със старци, които тогава бяха 80-годишни. Тези възрастни хора тогава са били на шест години. В „Преселението“ героят е с двойна възраст. Това е 92-годишен старец, който говори през устата и съзнанието на шестгодишно дете. И това двуединство не напуска книгата, не напуска и мен, разказа проф. Биолчев.
Ректорът на СУ проф. д-р Анастас Герджиков каза, че проф. Биолчев не е приключил да бъде ректор на този университет, защото всеки път, когато има криза в него, първият , който пристига, е проф. Биолчев и предлага да помогне по всякакъв начин.
А за книгата „Енигмата на откривателството“ заяви: „Това е книга, написана не просто от литературен критик, не просто от читател, а очевидно от фен“.
Проф. Биолчев заяви, че най-голямата награда, която е получил, е Вазовата награда в Сопот. Той допълни, че тази награда през годините не е била опорочена и е получавана от големи автори.
Кметът на гр. Сопот - Деян Дойнов каза за проф. Боян Биолчев: „За мен той е един духовен баща. Той е извор на вдъхновение и опора, която през всичките тези години усещам. Дължа изключително много на неговата опора. Както и на факта, че покрай него се запознах с изключителни личности и с изключителни хора“.
Доц. д-р Георги Бърдаров бе водещ на събитието, а в края му направи кратка презентация за проф. Боян Биолчев.
„Боян Биолчев – човекът, който оставя следи“ – това определение даде той за професора. Бърдаров разказа, че преди години, когато разказът му „За петата ракия“ станал много популярен, в коридора на университета го срещнала една инспекторка и го питала какво е направил, че Боян Биолчев го издирва. Дала му телефонния номер на професора. Така се запознали, проф. Биолчев го поканил на гости в дома си. Провели дълъг разговор, в който открили много общи неща помежду си. Доц. Бърдаров признава, че най-голямата похвала, която е получавал, била от проф. Биолчев, когато го сравнил с Виктор Пасков.