Снежана Тодорова, председател на управителния съвет на СБЖ, доц. д-р Светлана Божилова, Надя Обретенова от БНТ, Елена Йончева, Аксения Бонева - държавен експерт и д-р Валерий Тодоров, Иван Такев и д-р Радостина Михайлова от Югозападния университет (ЮЗУ) взеха участие в дискусията.
Снежана Тодорова обясни, че този законодателен акт, изготвен от Европейската комисия, идва при нас във вид, в който все още може да се правят допълнения, изисквания, корекции на това, което сме прочели. Документът е 77 страници, качен е на сайта на СБЖ. След приемането му става задължителен за всички журналистически организации от ЕС, т.е. той е регламент за нас, заяви тя.
Още през есента ще се гласува приемането на това предложение. Допълнително масло в огъня са налели предложенията на френския президент Еманюел Макрон. Тя ги определи като недопустими и според нея те ще нарушат свободата на журналистите.
С видеообръщение се включи и представителката на България в Европейския парламент Елена Йончева. Тя каза, че натиск срещу журналисти, намеса от бизнеса и политиката в редакционните решения на медиите, и липсата на прозрачност по отношение на собственост и спонсорство са само малка част от проблемите, които трябва да разрешим. „И тъй като за всички ни е ясно, че тази битка няма да бъде спечелена на национален терен, още в началото на този мандат поех инициативата заедно с моите колеги тук за европейско законодателство по темата“, каза Йончева.
„За държави като България, където законодателството е недостатъчно ефективно, а интересите на бизнеса и политиката са превзели медиите, това е възможност за изсветляване на медийния пазар и налагането на по-високи журналистически стандарти", допълни Йончева.
Тя отбеляза, че форматът на новото европейско законодателство е европейски регламент, а не директива, което означава, че той трябва да бъде приложен директно от държавите членки без възможност за интерпретации от тяхна страна.
„Отдавна отминаха времената, в които се надявахме, че Европа ще може да разреши всички проблеми у нас бързо и ефективно. За всички е ясно, че колкото и добри мерки – законодателни промени да бъдат приети на европейско ниво, при желание за натиск винаги се намира начин за влияние“, каза тя.
„Свободните медии са първият признак на свободно общество“, заяви Йончева. „Относно европейския регулатор – регламентът създава нов медиен регулатор, както тук го наричат някои – „европейския СЕМ“, обясни тя. Той ще има за цел да следи за създаването и за спазването на част от новите разпоредби и на журналистическите стандарти, добави Йончева.
Тя е внесла предложение европейският регулатор да създаде и поддържа достъпна база данни с информация за собствеността на медиите, за рекламодатели и спонсори, както и за наличието на политическа реклама.
Европейският регулатор също така трябва да наблюдава разпределението на еврофондовете и при наличие на злоупотреби в разпределението им, тези данни да бъдат предавани на разследващите органи - на ОЛАФ и на европейската прокуратура.
Евросредствата досега се разпределяха основно безконтролно от правителствата и това се използваше като инструмент за влияние, за натиск, каза тя. Според нея тази практика трябва да бъде прекратена, а разпределението на средствата да се контролира от този бъдещ европейски медиен регулатор.
Йончева обясни, че редица от страните членки не желаят да има такъв регулатор, защото според тях това си е национална компетенция и всеки елемент, който се тълкува като намеса в правомощията на държавите членки, е обект на ожесточени дебати.
„Все още няма дата на гласуване на този документ. Има процес, който тече в рамките на европейските институции. На този етап шведското председателство успя да предложи на държавите членки един текст, с който те се съгласиха“, каза Аксения Бонева, държавен експерт.
Тя обясни, че не всичко в този текст удовлетворява всички държави членки. Това е балансът, който шведското председателство успя да намери. Предстои през октомври този текст да бъде представен пред комисията по култура в Европейския парламент и пред Европейската комисия и ще започнат т.нар. триалози. Те ще се състоят в договаряне на целия пакет, на целия текст от страна на държавите членки, водени от председателството, което тогава ще бъде вече испанското председателство, от друга страна Европейската комисия и от трета страна - европейският парламент.
Предстои през есента по време на триалозите да се чуват думите от европейските депутати и основно работата по текста предстои.
Според нея този текст може да бъде доста по-амбициозен. Тя допълни, че според някои държави нямало нужда от такъв текст, но в други държави, като България, има голяма нужда от него.
Бонева определи като удовлетворително това, което на този етап е постигнато по отношение изсветляване собствеността на медиите. „Сега всички медии, включително онлайн медиите, са включени в това да декларират от кого получават държавни средства“, каза тя.
Според д-р Валерий Тодоров този документ е много общ. Той смята, че е необходима по-строга медийна регулация у нас. Според него е проблем и намаляването на членовете на СЕМ - от девет души той стана пет души. „Разбирате, че при трима души лесно се постига решение“, каза той.
„Настана една диспропорция. Мандатът на СЕМ се увеличи на шест години, мандатите на генералните директори в БНТ и БНР останаха по три. Това позволява на един регулатор да приема до три управленски състава“, каза още Тодоров.
Според него решението е в увеличаване на членовете на СЕМ и призова да се реабилитират мъжете в тези състави.
„Общественият съвет в Германия – регулатор на медиите се състои от 60 души, а тук сме оставили регулацията на медиите на пет души“, заяви той.
Той допълни, че обществените медии са недофинансирани и това ги прави жертви на политически натиск.
„Мисля, че преди да говорим за регулацията, трябва да говорим за саморегулацията“, заяви журналистът Иван Такев. Според него първо трябва да решим нещата във вътрешен план, преди да говорим за този документ. „Аз също съм против него, за мен това е суперрегулация. Според мен проблемите трябва да се решат първо тук. Основният проблем е с финансирането на обществените медии“, заяви той.
Надя Обретенова от БНТ изтъкна още един проблем в обществените медии. „Ние работим от кампания на кампания в последните две години. По време на изборни кампании работим по изборния кодекс. Тогава всеки кандидат има равен достъп до ефира и с равно време“, каза тя.
Според нея в тези интервюта се чуват много лъжи и фалшиви новини, в които тя няма право да прекрати интервюто. „Съдържателните политически послания са равнопоставени с фалшивите новини“, каза тя тя и допълни: „Аз съм задължена да водя 10-минутни интервюта с хора, които никога не бих поканила извън предизборната кампания и да представям техните фалшиви послания“, заяви тя. Според нея са необходими промени и в изборния кодекс.
Според доц. д-р Светлана Божилова големият проблем е в търговските медии. Изискването за прозрачност на собствеността и дяловото участие на всички участници обаче не решава проблема.
„Би трябвало, освен прозрачност на собствеността и дялово участие, да се вписва и конфликт на интереси“, каза тя и допълни, че трябва дебат с политиците и трябва тези норми, свързани с прозрачност на собствеността.
Според нея това не е свръхрегулация, а запълване на празноти в медийната среда. Няма как да имаме обществени медии, ако са нарушени стандартите на управление и финансиране, каза доц. Божилова.
Според д-р Радостина Михайлова от ЮЗУ регионалните журналисти са резервирани спрямо този регламент, защото според тях той ще бъде пожелателен, дори когато става дума за регламент на европейско равнище. „Журналистите от регионалните медии ги е страх. Оцеляват на ръба на закона“, каза тя и допълни, че в Северозападна България има над 60 регионални сайта – медии-бухалки. Те се активизират главно по избори и служат за черен пиар.
„Колегите в страната, които правят журналистика и се мъчат да я правят добре, нямат тази възможност. Те са принудени да мълчат, за да оцелеят“, обясни д-р Михайлова.