На негово име са издадени над 300 патента. Не е сред учените-звезди, чиито имена са известни на всички, но постиженията и заслугите му към развитието на технологиите са невероятни. Това е Лий де Форест (26.08.1873-3006.1961), американски учен, инженер и изобретател, който затваря завинаги очи на този ден в Холивуд, Калифорния. Умира беден, с едва 1250 долара в банковата си сметка към момента на смъртта си. По повод на своята бурна кариера той се хвали, че е спечелил, а след това загубил четири състояния. Бил е замесен в няколко големи патентни дела, изразходва значителна част от доходите си за съдебни сметки и дори е съден (но оправдан) за измама с ценни книжа.
Де Форест, смятан за един от бащите на електронната ела, е наричан още „баща на радиото“ и дори „дядо на телевизията“. И за това, разбира се, си има причина.
Роден е на 26 август 1873 г. в Кансъл Блъфс, Айова, в семейството на енорийския свещеник Хенри Суифт де Форест и Анна Маргарет де Форест, родена Робинс. Лий има по-голяма сестра и по-малък брат.
Баща му се надява Лий един ден да стане свещеник. През 1879 г. баща му приема длъжността президент на училище в „Talladega College“, училище за чернокожи деца, в Таладега, Алабама. Там Лий прекарва по-голямата част от юношеския си живот.
Повечето членове на местната бяла общност се възмущават от работата на баща му да преподава на чернокожи. По това време Югът все още не иска и да чуе за расово равенство. Но Лий има приятели сред чернокожите момчета в града.
Де Форест постъпва в училището „Маунт Хермон“ за две години, а през 1893 г. се записва в Йейлския университет.
Като любопитен студент, той
предизвика пълно прекъсване на тока в училищния кампус една вечер, докато се опитва да се включи в електрическата система на университета
Отстранен е от лекции и семинари, но след известно време му е позволено да завърши обучението си. Плаща част от дължимите такси с изобретения, получава бакалавърска степен през 1896 г. Получава докторска степен през 1899 г. в Йейл, докторската му дисертация е свързана с радиовълните.
Де Форест се интересува от безжична телеграфия, което довежда до изобретяването на лампата „аудион“ (Audion) през 1906 г., с която той разработва безжичен телеграфен приемник. Името идва от латинската дума „аудио“ - „слушам, чувам“ и гръцката „йон“ - „вървя“.
След многобройни експерименти, веднъж изобретателят увива стъклен цилиндър на лампа с метално фолио, свързано към антена. И приемникът става по-чувствителен.
„В този момент разбрах, че ефективността на лампата може да се увеличи, ако третият електрод бъде поставен вътре“, казва ученият и бърза да изпълни идеята си. А тя му се отплаща - качеството на приемането се увеличава.
По-нататъшните експерименти водят изобретателя до идеята, че ефектът ще е по-голям, ако в лампата има трети електрод, но той, по думите му, „не трябва да бъде твърда плоча“.
Започва търсенето на материали, форми и размери на електрода, както и местоположението му между двата извода на лампата.
Но първоначално инженерът заявява патент за двуелектродно устройство за откриване на електромагнитни вълни, вариант на изобретения две години по-рано вентил на Флеминг, използван в силови вериги. Приносът на де Форест се състои в това, че той използва диода не в силова верига, а за обработка на сигнали. След това той създава аудиона, като прибавя към диода трети електрод. Така лампата има вече анод, катод и управляваща решетка, което му позволява не само да детектира, но и да усилва приетия радиосигнал.
Наричат я „лампата на де Форест“
а от 1919 г. тя се нарича триод. С аудиона, изпълнена с газ лампа, е било възможно да се усили говор по време на радиоприемане.
Де Форест обаче не разбира правилно принципа на работа на своето изобретение. Вместо него това правят други. Той твърди, че действието на устройството се основава на потока от йони, който се създава в газа, и затова твърди, че не бива в лампата да се създава вакуум. Затова и неговите първи прототипи на аудиона никога не постигат добро усилване. Друг американски изобретател, Едуин Армстронг, успява пръв коректно да обясни работата на аудиона. Той също така го усъвършенства, като изпомпва газа и по такъв начин лампата започва реално да усилва сигнала.
Де Форест е един от основателите на Института на радиоинженерите, един от двата предшественика на IEEE. Форест
не харесва термина „безжичен“ и избира и въвежда новото наименование „радио“
След дипломирането си започва работа в „Western Electric“, където разработва електрически двигатели - динамо, телефонна техника и ранни радиоуреди. През 1902 г. започва собствен бизнес, продава радиооборудване и демонстрира новата технология.
Ламповият триод има жизнено важно значение при разработката на дългите трансконтинентални линии за телефонна връзка, при радарите и другите радиоустройства. Триодът е най-важното изобретение в електрониката от първата половина на XX век, като се започне от появата на радиото през 1890-те години през трудовете на Никола Тесла, Александър Попов, Гулиелмо Маркони и чак до изобретяването на транзистора през 1948 г. Затова мнозина наричат де Форест „бащата на радиото“.
Аудионът наистина прави революция в усилването на радиосигналите. Приемниците вече могат да „ловят“ излъчването, дори и да е слабо, от много отдалечени станции. Мощността на предавателите може да бъде намалена, което допринася за по-широкото разпространение на радиотелефона.
Разработването на системи за предаване на човешката реч обаче не си поставя задачата да въвеждат излъчвания, информация или музикални изпълнения. Целта е да се осъществява двупосочна комуникация, която да обслужва бизнеса. Защото не само времето - и информацията е пари.
Но се случва нещо неочаквано
Днес телевизионната реклама се смята за едно от най-досадните неща, но не трябва да забравяме, че много преди нея в ефира се появява радиорекламата. И изобретението на де Форест има съвсем пряка връзка с това.
Ето какво пише самият той: „През 1909 г. произведох безжични телефони за Съединените щати. Всеки комплект е тестван. За моя изненада много програми за управление и професионални оператори се радваха на тези програми за контрол. Естествено ми дойде идеята за излъчване. Може да се излъчва атрактивна музика и интересни програми, създаващи търсене на безжично оборудване“.
Инженерът подава друго заявление за изобретяването на метод за регенериративен радиоприемник (приемник с положителна обратна връзка) през 1916 г., което води до
дълга съдебна битка с плодотворния изобретател Едуин Армстронг
чиято молба за същия метод е подадена две години по-рано. Съдебният спор се проточва дванадесет години, преминавайки през процеси на обжалване и в крайна сметка стигайки до Върховния съд. Върховният съд се произнася в полза на Форест, въпреки че много историци смятат това решение за погрешно.
През 1919 г. Форест подава заявка за своя първи патент относно начин за озвучаване на филми, наричайки този процес „DeForest Phonofilm“. Във „Фонофилма на де Форест“ звукът се записва непосредствено на лентата във вид на пътечка с променлива оптична плътност, за разлика от метода с променлива широчина в системата „Фотофон“, разработена от RCA.
Киното се появява почти едновременно с първия радиоприемник. Братята Луи и Огюст Люмиер правят първата демонстративна прожекция през март 1895 г. В края на същата година в Париж е построен първият комерсиален киносалон. Първоначално филмите дори не могат да се считат за такива, а кината са наричани „технически атракции“ под името „фотография на живо“. Но много скоро тези атракции стават сериозни конкуренти на театъра. Появява се нова форма на изкуство, по-евтина и по-мобилна. Скоро цялата територия на САЩ е покрита от
мрежа от кина, в които влизат до 5 милиона зрители на ден. Става ясно, че това също е голям бизнес
Но докога интересът на хората може да бъде задържан само от израженията на лицата на актьорите и кратките субтитри? Появата на изявени актьори издигна престижа на киното, но чудото започва да избледнява. За да се справят с тази ситуация, собствениците на салони започват да наемат музиканти, които озвучават кадрите на екрана. Едисон опитва да вземе дял от кинобизнеса със своя звукозапис, друг изобретател предлага „хронофон“ - запис, който се върти синхронно с лентата и донякъде успява да синхронизира звука и действието на екрана. Но управлението на тази система е трудно и резултатът далеч не е удовлетворяващ.
И тогава се намесва де Форест.
Идеята му е, че звукът може да се записва на лентата успоредно с изображението и да се постигне перфектен синхран.
За да рекламира новото си изобретение, от 1923 до 1927 г. Лий де Фостър снима повече от 100 кратки ленти със звук с много известни актьори и днес може да кажем, че това са първите видеоклипове.
За реклама на своя фонофилм изобретателят възпроизвежда на екран речта на 30-тия президент на САЩ Кулидж на тревата пред Белия дом. За първи път американски пък и световен лидер говори от екрана.
Кой печели най-много от това изобретение? Без колебание - Холивуд, който е на прага на своя Златен век.
Лий де Форест умира на 87 години в Холивуд на 1 юли 1961 г. Погребан е в гробището на Сан Фернандо в Лос Анджелис, Калифорния.
По материали от интернет