„Макар основният акцент на събитието да бяха разнообразни стари и нови ръчни занаяти в зона „Сръчни ръце“ (грънчарство, дюлгерство, дърворезба и др.), организаторите бяха предвидили място и време за още три тематични зони: „Вкусна зона“ (с акцент върху кулинарни умения и традиции), „Кино и музика“ и „Зелена зона“ (насочена към отношенията на хората с природата и заобикалящата ги среда)“, казват учените от ИЕФЕМ към БАН.
Те допълват, че на пръв поглед подобно събитие е неочаквано място за представяне на академични изследвания и резултатите от тях. „Привлечени от „Зелената зона“ обаче учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, видяха добра възможност за споделяне на научни резултати в извънакадемичен контекст. Концепцията и материалите за щанда „Култура ↔ Природа“ бяха подготвени от доц. д-р Петър Петров, гл. ас. д-р Яна Янчева, гл. ас. д-р Ивайло Марков и гл. ас. д-р Десислава Пилева, като последните двама взеха участие на място по време на фестивала“, разказват учените.
От ИЕФЕМ към БАН допълват, че щанд „Култура - Природа“ е представил някои от продуктите (издания, видео-презентации, етнографски фотоизложби и др.) на четири успешно реализирани научноизследователски проекта на института (три от които в сътрудничество с учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН). „Проектите са финансирани от Фонд „Научни изследвания“ – МОН: „Трансформации на местните селскостопански практики в условията на европеизация и глобализация (2015 – 2017 г.)“, „Градината – място на биокултурно разнообразие и интердисциплинарно пресичане (2017 – 2020 г.)“, „Смело на село”. Миграцията към селото – социо-културни адаптация, практики и предизвикателства (2018 – 2021 г.)“, „Живот в защитени зони и територии: предизвикателства, конфликти, ползи (2020 – 2023 г., все още в изпълнение)“, казват от ИЕФЕМ към БАН.
Учените допълват, че и в четирите проекта изследователските обекти на учените из различни райони на страната (в т.ч. Трънския край) са в пресечната точка на култура и природа, поминъци на хората и заобикаляща среда: връзките и отношенията човек–природа, човек–растения; прилагането на аграрни и екологични политики, живота и поминъка на хората в или в съседство със защитени зони и територии; деурбанизация и живот по-близо до природата; културното и икономическото остойностяване на природни ресурси и храни; дворните градини и градинските растения; местните сортове и автохтонни породи; местните хранителни продукти и кулинарни специалитети; „чиста“ храна и стари техники на приготвянето ѝ; празниците на растения и храни.
„На щанда бяха експонирани части от две етнографски фотоизложби – „Градината – времена и пространства“ и „Смело на село“, както и издания, реализирани в рамките на проектите. Специално подготвена листовка, която всеки имаше възможност да получи, насочва чрез QR-кодове и уеб-връзки към научни и научно-популярни резултати от проведените изследвания, много от които са с отворен достъп“, разказват от ИЕФЕМ към БАН. Те допълват, че Д. Пилева и И. Марков, самият той с корени от Трънския край, запознали посетителите с проведените изследвания, давали примери за важността и научния и обществения принос на изследваните теми, процеси и явления, отговаряли на многобройни любопитни и подтикващи към допълнителни размисли и нови посоки за проучвания въпроси.
„Същевременно двамата имаха възможност да наблюдават и документират фестивалните дни и случващото се в четирите зони, където отношението култура – природа неизменно присъстваше. Чрез последваща комуникация с организаторите на събитието етнолозите се надяват да допринесат за по-добра оценка на постиженията и слабостите на проведения фестивал“, казват още от ИЕФЕМ към БАН.
/ВСР