Борбата на самотна майка за нейното дете е тема в нова пиеса на „Театър 199“

„Мери Джейн" е пиеса за борбата на една самотна майка за нейното дете. За неподозираната сила, която тя притежава да се изправи срещу изпитанията на съдбата. Сложна тема, но представена вдъхновяващо. Това разказват от „Театър 199“ по повод предстоящата премиера. Първото представление пред публика е на 30 юни, а следващите – на 5 и 25 юли.
С магнетично въображение и хумор, с любопитен поглед върху нашето объркано съвремие, но и с полет в космоса на човешката душа, допълват от театъра. 
Режисьор е Максима Боева, сценограф – Киряна Аврониева, композитор – Милен Апостолов. Преводът е на Деница Димитрова.
Участват Катерина Стоянова, Ангелина Славова, Жана Рашева, Елена Телбис, Елена Хрант/Константина Георгиева. 
Авторката Ейми Херцог базира много от персонажите си на конкретни хора, пиесата „Мери Джейн“ е смятана за един от най-личните й текстове, тъй като едно от нейните деца страда от сериозно невро-мускулно заболяване, наречено немалинова миопатия.
СЮЖЕТЪТ
Зрителят става свидетел на срещите на Мери Джейн с осем различни жени, всяка от които по различен начин е опора за нея. От всяка тя научава по нещо за практическото справяне с различните препятствия. Но също получава неочакваното откровение и загриженост, през най-малките неща дори, през незначими ежедневности. Това са разкази за хлапаци, танцуващи в метрото, през разговори за домати, за установяването на пола на една златна рибка, за дъжда, който не иска да спре и нахлува в съзнанието ни като главоболие. Дъжд, който може да промени напълно възприятията ни и разбирането ни за всичко. „В „Мери Джейн" болното дете остава невидимо за нас. Но то е образа на любовта. Силата, без която не можем. Силата, която ще видите на нашата сцена“, разказват от екипа на представлението.
АВТОРКАТА
Ейми Херцог е сред най-известните съвременни американски драматурзи. През 2008-а година става носител на наградата „Хелън Мерил“ за изгряващ автор, а през 2012 г. получава „Пулицър“ и „Оуби“ за пиесата „4000 мили“, която от пет години се играе на сцената на „Театър 199“.
Ейми Херцог е внучка на популярния композитор Артър Херцог-младши, женена е за именития театрален режисьор Сам Голд, с когото имат две деца.
Тя получава своето образование в университета Йейл, където сега води курс по драматургия. Преподавателят ѝ Ричард Нелсън казва за нея: „Тя има огромна дарба за диалог – чист, опростен, изящен и емоционален. Той е прекрасен за актьорска изява. Нещо, което изисква талант. Ейми владееше това от самото начало. Тя е топлосърдечна, гледа на героите си със строга симпатия“.
„Това, което отличава работата на Херцог, е, че когато изследва човешкия живот, разглежда личната съдба като неразделна част от обществените и исторически процеси на времето“, коментира продуцентът Джим Никола.
ДУМИ НА ДРАМАТУРГА АНДРЕЙ ФИЛИПОВ 
В своето есе „Трагедията и обикновения човек“ Артър Милър пише, че в съвременния свят има нов тип трагедия. Тя вече не е свързана с фигури като Едип или пък Лир, а се занимава с обикновени хора, чиято съдба ги издига до нивото на епичното. Трагичното чувство се предизвиква у нас, когато срещнем персонажи, които са готови да жертват себе си в името на нещо голямо, нещо извън представата им за „себе си“.
Това, със сигурност, е вярно за Мери Джейн. Нейната сила пред лицето на скръбта, свързана с болестта на нейното дете, е изключителна. Като цяло, скръбта е нещо много лично, всеки я преживява по различен начин. Ейми Херцог тук дава един образ на скръбта, оцветен от мистичните форми и багри на главоболието. Но извън този аморфен образ, тя показва и конкретните очертания на друга страна на болката. Показва начинът, по който общността ни помага да се справяме с нея, да преодоляваме страданието. А именно, чрез емпатията и хумора, които сме способни да даваме и получаваме. Които са смисъл и просветление по пътя ни към приемането на ударите на съдбата и са символ на потенциала за сила и красота в живота на човека. На човека с малка буква, на човека, когото наричаме „обикновен“.
/ДД