Да се открие гимназия с преподаване на английски език в Русе като общообразователно средно езиково учебно заведение с петгодишен курс на образование, считано от 15 септември 1963 година. Това гласи заповед номер 211 на министъра на народната просвета Ганчо Ганев, издадена точно преди 60 години - на 28 юни 1963 година.
Това е първата стъпка към създаването на едно от най-престижните, най-желаните и най-добрите училища не само в Русе, дало на страната десетки лекари, юристи, писатели, учители и още много висококвалифицирани специалисти.
В заповедта се упоменава, че гимназията в Русе обхваща районите на 13-те окръга в Северна България /съответсващи на сегашните области/.
Първият приемен изпит е по български език и е проведен на 5 юли 1963 година.
Държавният план-прием е определен за 75 ученика, разпределени в 3 паралелки по 25 деца, като
едната паралелка е за Русенски окръг, а другите две - за останалите окръзи
На изпита се явяват 840 кандидати - по 11.2 за едно място, което показва огромния интерес още от първата година и красноречиво доказва необходимостта от такъв род училище в региона.
Малко предистория - още през 1960 година началникът на отдел „Просвета и култура“ при Окръжен народен съвет-Русе Йордан Саманджиев подготвя докладна записка, в която обосновава необходимостта от разкриване в града на Средно политехническо училище с преподаване на чужди езици. Доводът е, че Русе, като „един от крупните стопански и културно-просветни центрове“, се посещава от много чужденци, а река Дунав и Мостът на дружбата, както в онези години се нарича Дунав мост, „правят нашия град прозорец на страната ни към Европа“. Местата, където може да се изучава чужд език, са малко - освен задължителните часове, които дават само най-обща подготовка, има и езикови школи към читалищата, но и те не могат да удовлетворят потребностите. А „владеенето на чужди езици е един от показателите за общата култура на народа“.
За учебна сграда по решение на Бюрото на Окръжния комитет на БКП (Протокол 14 от 6 юли 1963 година) и със заповед на Окръжен народен съвет-Русе е определена сградата на Медицинския техникум на ул. „Ив. Вазов“ 24А. От нея се отделят 3 класни стаи и 2 по-малки стаи за административни нужди, а за пансион е избрана сградата на бившата община на ул. „Д.Благоев“ (преименуваната „Княжеска“, която днес отново носи оригиналното си име). И въпреки че времето за организация и обзавеждане на учебните помещения и пансиона е твърде кратко,
ентусиазмът на ръководството, на учителите и на помощния персонал е голям
и те успяват да се подготвят за началото на учебната година на 15 септември 1963 година.
Условията обаче са трудни - сградата, определена за училището, е малка, липсват учебни помагала, в стаите има само малки подвижни черни дъски. В Русе няма и преподаватели по английски език. За да се попълни нужният щат, са привлечени учителки от София и Пловдив, а от Англия пристига преподавател по физика и химия.
В различни периоди по договор са назначавани и други преподаватели - англичани, на които Окръжен народен съвет предоставя обзаведени жилища. Интересен учебен прийом от първите години, с цел учениците да бъдат изолирани от родителите си и гражданите и да общуват само на английски език, е
задължителното нощуване в пансиона дори и за учениците от Русе
Разрешава им се да бъдат по домовете си само в събота. Тази система, характерна за всички езикови гимназии в страната (пресъзданена в един от галимете български филми - „Вчера“), отпада през 1967 година.
Със заповед на Окръжен народен съвет от учебната 1966/1967 година гимназията и пансионът са преместени в Парка на младежта, в сградата на някогашния френски пансион „Нотр Дам де Сион“. Това е сграда с история, която обвързва бившия френски колеж с настоящата английска гимназия и я прави продължител на традициите на чуждоезиковото обучение в Русе. Тя е построена в далечната 1908 година по проект на италианския архитект Михаил Пернигони като част от комплекса на Католическото братство. Според проекта сградата е трябвало да има П-образна форма, но той е изпълнен отчасти, без едното крило - и по този начин придобива Г-образна форма. Поради тази причина главната фасада е асиметрична, а входът е разположен в средата й.
Третият етаж е предназначен за пансион, отначало само за момичета
Общежитието за момчетата до 1975/1976 учебна година си остава на старото място и е преместено след това.
През септември 1968 година по решение на Окръжния народен съвет Гимназията с преподаване на английски език е наименувана „Гео Милев“. Тогава е създаден и химнът на гимназията по текст на ученичката Румяна Захариева и музика на преподавателя по пеене Добри Балабанов:
Училище, ти ни научи какво е
упорство и вярност, земя и родина.
На детството ти ни отнемаш покоя
и българи правиш ни още на чина!
Слънце, ликувай! Огрявай пътя,
по който ще тръгнем;
който безкраен и стръмен
води към битки и слава!
В сърцата ни млади живей Гео Милев
и призивът негов „Нагоре! Нагоре!“
За пътища лесни ний нямаме сили,
нас трудности чакат ни да се преборим.
Първите випуски изучават само английски език, но от учебната 1983/1984 година със заповед на просветния министър се разкриват две паралелки с изучаване на френски език, а от учебната 1984/1985 година - и две паралелки с изучаване на немски език. Факултативно се изучава испански език.
Това разрастване увеличава и престижа на училището
Установен е пряк контакт и се извършва обмяна на опит с езиковите гимназии в София и Варна. Създават се близки интеграционни връзки със Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Русенския университет „А. Кънчев“, с културните институции в града, които допринасят за хармоничното развитие на младите хора.
Гимназията е училище с утвърдени дългогодишни традиции. Тя е едно от първите в България училища, асоциирани към ЮНЕСКО (от 1976 година), включвайки се в неговите програми, насочени към образование в интерес на международното сътрудничество и мира.
Признание за авторитета, който АГ „Гео Милев“ има сред останалите асоциирани училища в България, е избирането й за домакин на Първата национална конференция на асоциираните училища в България през 1982 година и за главен представител и координатор за провеждането на международен семинар по проблемите на образованието за околната среда в рамките на проекта на ЮНЕСКО „Синият Дунав“ през 1993 година. В семинара участват 76 представители на средни училища и университети от всички крайдунавски държави, експерти от ЮНЕСКО, представители на международни организации и научни институти.
Училището трупа богат опит в участието си в разнообразни регионални, национални и международни проекти
- „Синият Дунав“, „Култура на мира“, „Това е нашето време“, „Европа в училище“, „Сократ“, „Сътрудничество“, „Изграждане на мрежа от студентски и ученически сдружения за защита на природата“, „Обич за града, в който живеем“, „Перспективи“, „Младежки парламент“ и др. - даващи възможност и на учители, и на ученици да обогатят знанията си, да общуват с колеги от други държави и чрез опознаване на чуждите образователни системи да спомогнат за подобряване на образованието в България. Проектите за опазване на околната среда, за защитата на човешките права и мира, за глобалните проблеми и международното разбирателство са приети от Секретариата на ЮНЕСКО и по негова препоръка добрите постижения и практики на училището са разпространени до другите асоциирани към ЮНЕСКО училища и клубове.
В Английската гимназия работят утвърдени учители, чиито професионални качества ги правят конкурентноспособни при подбор за съставяне на учебници и помагала за специализираните езикови училища. Те участват и в проекти на Британския съвет за езикова подготовка, с които надграждат знанията си.
През годините гимназията има решава роля в живота на много млади хора както в личен, така и в професионален план. Тя ги изгражда не само като знаещи и можещи професионалисти, тя ги изгражда като хора с широка обща култура и знания в различни области, като личности, готови да заемат своето място в живота. И не случайно голяма част от възпитаниците се връщат след години като преподаватели в гимназията.
Таня ВЕЛИКОВА
Държавен архив-Русе