II част
На 22 юни 1941 година Германия напада СССР и с това започва най-кървавата фаза на най-смъртоносната и опустошителна война в човешката история. Във вчерашния брой проследихме подводните течения, довели да различни нелогични и напълно изненадващи резултати във войната. Днес завършваме обзора.
Всички данни и сведения в този материал са почерпени от книгите на няколко съвременни руски историци:
Шапталов, Борис - Испытание войной
Владимир Бешанов - Танковый погром 1941 года; Год 1942 - „учебный“, „Кроваво-Красная“ Армия
Соколов, Борис Вадимович - Правда о Великой Отечественной войне
Г.Ф.Кривошеев (под редакцией) - Россия и СССР в войнах XX века: Потери вооруженных сил
Мельтюхов, Михаил Иванович - Упущенный шанс Сталина. Советский Союз и борьба за Европу: 1939-1941
Марк Солонин - 22 июня. Анатомия катастрофы, Фальшивая история Великой войны; Весна Победы. Забытое преступление Сталина, 22 июня, или Когда началась Великая Отечественная война
Великая Отечественная катастрофа - сборник статии
От този момент Вермахтът е осъден на поражение, тъй като победата на Германия над СССР с чисто военни средства е напълно невъзможна. Както става ясно от дневника на Халдер, от мемориате на Гудериан, Манщайн, Цайтлер и др., това прекрасно разбират и немските генерали. За тях войната на Изток е безумна авантюра, в която всичко се залага на мощния първоначален удар и неясните надежди, че след него всяка съпротива ще спре. Като алтернативни варианти просто няма.
Летните сражения наистина завършват с блестящи победи на немските войски. Но към своята армия от 3,2 млн. войници Вермахтът не може да добави почти нищо. А след загубата на 5,5-милионната си армия, Сталин само за месец праща на фронта нови 5,5 млн. До края на 41-а г. - общо 14 млн. плюс 2 млн. опълчение. За цялата война в Червената армия са повикани 34,5 млн. човека. Немските войски на Източния фронт през цялото време са от порядъка на 2,5-3 млн. души, като никога не достигат отново мощта си от 22 юни 1941 г.
В сравнение със СССР мобилизационният ресурс на немците се оказва просто нищожен
Не е само разликата в населението - 200 срещу 80 млн. човека. В Германия на война отивават само мъже, в заводите пак се трудят основно мъже. Немската фрау не воюва и не работи - тя възпитава киндерите си у дома. А руската мамашка отбива 12 часова смяна в завода. В Германия тийнейджърите маршируват в отрядите на Хитлерюгенд, а в СССР са зад становете или произвеждат патрони. По времето на Сталин 12-годишните момчета се смятат готови за работа в заводите. Законът позволява дори да бъдат осъждани на смърт.
На Русия сериозна помощ оказват САЩ - по условията на лендлиз са доставени 400 хил. камиона, 51 хил. автомобила, 1900 локомотива, 11 хил. вагона. Над 50% от алуминия, използван за производство на танкови мотори и самолети, идва от САЩ. Американците доставят 300 хил. тона барут, 600 хил. тона високооктанов бензин, без който самолетите не могат да летят, почти всичкия каучук за производство на гуми.
САЩ доставят на Сталин около 15 хиляди самолета, включително изтребители „Аерокобра“ и бомбардировачи „Бостън“
С „Аерокобра“ лети знаменитият съветски ас Александър Покришкин, както и цялата му ескадрила. Той сваля 59 самолета, 48 от които с „Аерокобра“.
И противно на мита, че „За Вермахта работи цяла Европа“, в СССР военната промишленост дава в пъти повече оръжие. Хитлер нарежда германската промишленост да бъде преведена на военовременен режим чак през януари 1942 г. Дотогава тя произвежда най-вече граждански стоки - фюрерът не иска да товари с тежестите на войната немското население. За цялата война СССР произвежда 109,8 хил. танка и САУ, докато фашистска Германия за всичките си 12 години существуване - 50 хил. броя.
За по-малко от месец, през юни-юли 41-а година Вермахтът разгромява и пленява целия Първи стратегически ешелон на Червената армия, по численост равен, а по въоръжение много по-мощен от него. Скоро обаче немското командване узнава, че това е само част от руските сухопътни войски. А на мястото на разбитите дивизии от дълбините на огромната страна идват все нови и нови.
За немците войната е като сражение с призраци
Разгромяват Западният фронт от 4 армии с 44 дивизии, но се сблъскват с нов Западен фронт от 5 армии. Пленяват 600 хил. души, а останалите разпръскват, но пред тях се разгръща Резервният фронт от шест армии, а зад него се съсредоточават еще три армии.
Преди финалния щурм към Москва немската армия вече е направо скапана - макар в октомврийските сражения групата армии „Център“ да губи едва 48 хил. бойци, във 2-а танкова група са останали само 271 танка, а в 3-а - 259, включително неизправните. На фон Бок дори вземат 2-и въздушен корпус и го пращат на помощ на Мусолини в Италия. А Сталин прехвърля към Москва свежи дивизии от Далечния Изток. И логично „Тайфун“ затихва до пълно безветрие.
Но въпреки катастрофалното си положение в края на 41-а г., германските войски са все още много далеч от поражението. Причината - съветските офицери и бойци воюват отчайващо, все още усвояват азбуката на военната наука, учат се на тактика и стратегия от противника. И няма как да е иначе - висшият ешелон на Червената армия изобилства от селяни и ковачи без никакво военно образование, но „социално правилни“ и верни на болшевизма.
През първите 6 месеца война
всичките многочислени опити на съветското командване да се организира някакво контранастъпление поразяват със своята безпомощност, безхаберие и безволие. Частите влизат в бой поединично без никаква координация, пехотата атакува без огнева поддръжка, артилерията обстрелва места, където няма никой, танкови дивизии се лутат насам натам засипвани от противоречиви команди. Отбраната се построява по принципа на кордонната линия, без необходимата дълбочина и независимо от тактиката на противника, силите и средствата се разпределят равномерно по цялата линия, за обезпечаване на фланговете никой не се грижи. И германските войски
пробиват всяка отбрана практическа веднага и без никакви проблеми
просто чрез концентрация на силите в нужното направление.
Сталинските генерали уж се готвят да настъпват, но това хич не им се удава - първо се губело управлението, второ „не стигал опит“ и трето - противникът пречел, създавайки „сложна обстановка“. Примерите са просто безброй.
На обратния полюс е германската армия, която по стара пруска традиции залага на качествената подготовка на командирите и бойците и трябва да се признае - преуспява. От началото до края на войната Вермахтът се сражава пределно организирано и дисциплинирано, с висок боен дух и упоритост, на моменти изглеждаща просто невероятна. Особено за армия-завоевател.
Дори в отчетените като много успешни операции на съветската армия тя дава много повече жертви отколкото вермахта.
При контранастъплението под Москва
например за един месец (от 5 декември до 7 януари) безвъзвратните загуби на Червената армия (убити и изчезнали без вест) възлизат на 139,6 хил. човека. Немците губят в битката за Москва 77,82 хил. убити и безследно изчезнали и то за цялото време на операцията - от 3 октомври до 10 януари. Само за декември загубите на настъпващата Червена армия са 5 пъти по-големи.
Невероятни примери за упорита, граничеща с невъзможното съпротива, Вермахтът дава в края на войната, през 1945 г. Германия вече е в предсмъртна агония. Райхът е загубил всичките си съюзници и източници на суровини (румънския нефт, шведската желязна руда, украинския и финландски никел). Англо-американската авиация е разрушила заводите за синтетично гориво, азот и взривни вещества. Бензин за самолетите и танковете няма, а и да има - превъзходството на противка често се измерва с двуцифрено число. Червената армия вече е реализирала на практика такъв термин като „артилерийско настъпление“. За средна норма се смятала плътност от 150-200 оръдия на 1 км фронт и 50 хил. снаряда с калибър 122-мм и повече за сломяване отбраната на една германска пехотна дивизия (т.е. 22 кг снаряди на всеки немски войник).
Съветски части обаче започват погроми над местното германско население в Източна Прусия и Померания
с цел да предизвикат паника и бягство на германците на Запад, като тези територии останат без немско население и бъдат присъединени към Полша. За която великите сили вече са приели, че остава в сферата на Сталин. В резултат 9 млн. германци побягват на Запад. А Вермахтът прави истински чудеса, за да защити безкрайните колони с бежанци по пътищата и стотиците хиляди на балтийските пристанища, чакащи реда си за корабите, които да ги отведат в безопасност.
В края на януари 45-а г. войските на 1-и Украински фронт обкръжават Бреслау (днес Вроцлав). Гарнизонът му, който заедно с хлапетата от фолксдойч наброява не повече от 50 хил. човека, се отбранява целия февруари. После целия март. Целия април. В атаките участват 13 съветски дивизии. Далеч на запад пада Берлин, но сред развалините на Бреслау ожесточените сражения продължават. Градът капитулира на 6 май. Военният комендант на Бреслау генерал Нихофф преживява 10 г. в съветски плен. Според него
продължителната отбрана на града позволява на 1,5 млн. немски бежанци от Силезия да се спасят на Запад
На 5 март 1945 г. войските на 1-и Белоруски фронт започнават штурм на малкия крайбрежен град Колберг в Померания. В него в този момент се намират 85 хил. жители и бежанци. Гарнизонът на Колберг наброява 3 хил. войници. Тази шепа хора удържа натиска на 1-а гвардейска танкова армия и три дивизии „Войска полсково“ до утрото на 18 март. От града не останава нищо освен развалини, гарнизонът губи 2300 убити. Но с кораби на немските ВМФ са извозени 70 хил. бежанци.
На 13 януари 1945 г. войските на 2-и и 3-и Белоруски фронт (117 стрелкови дивизии, 7 танкови корпуса, 9 отделни танкови бригади, 1,590 млн. човека) започват настъпление в Източна Прусия. Кьонигсбергската групировка на немските войски е обкръжена от запад и северо-изток и притисната към морето. На 19-20 февруари немците, отстъпващи числено 6-7 пъти, преминават в контранастъпление, пробиват на запад обръча на обкръжението и възстановяват сухопътната връзка с още незавзетите райони на източна Германия. Този „път на живота“ немските войски удържат целия март. Кьонигсберг е превзет след жестоки боеве чак на 12 април 1945 г. Но и след това немците продължават още две седмици да удържат последната точка на Източна Прусия - пристанище Пилау (сега Балтийск), от понтоните на който до 27 април продолжават да отплават кораби с бежанци и ранени. Общо от пристанищата на Померания били евакуирани 2 млн. германци.
Превземайки Източна Германия от 1 януари до 10 май 1945 г., Червената армия губи 801 хил. бойци. За цялата война - 11,3 млн. убити по фронтовете. Вермахтът губи на Източния фронт 2,8 млн. души. Ето такава била победата.
За щастие на човечеството, побеждава по-безопасният за света диктатор
(Това е и причината САЩ и Англия да подкрепят СССР, а не Германия). Страшно е даже да си помислим какво би станало ако Хитлер бе успял да окупира Съветския съюз. Съединението на колосалните човешки, суровинни и промишлени ресурси на СССР с организационните и научно-технически ресурси на Германия би създало от Атлантика до Техия океан едно чудовище, което би изхрускало САЩ за закуска, без да полага кой знае какви усилия. Даже без тези допълнителни ресурси, задъхвайки се от недостиг на суровини и в състояние на война с 3/4 от света, Германия към края на 1944 г. разполага с:
- балистични ракети средна далечина в производство;
- реактивни изтребители и турбореактивни двигатели в серийно производство;
- противокорабни управляеми ракети в серийно производство;
- бордови авиационни радиолокатори в серийно производство.
На различни стадии на експериментална изработка се намират зенитни ракети, самонасочващи се топлинни ракети, двустепенна балистична ракета, способна да долети до Ню Йорк, няколко образеца средни и далечни реактивни бомбандировачи.
И най-важното - Германия има всичко необходимо (тежка вода, високоскоростни центрофуги), за да започне работа по създаване на ядрено оръжие. За наш късмет самият Хитлер сприра проекта, тъй като не обещава бързи резултати. И Европа се спасява от незавидната съдба на Хирошима и Нагазаки.