I част
На 22 юни 1941 година Германия напада СССР и с това започва най-кървавата фаза на най-смъртоносната и опустошителна война в човешката история.
Всички данни и сведения в този материал са почерпени от книгите на няколко съвременни руски историци:
Шапталов, Борис - Испытание войной
Владимир Бешанов - Танковый погром 1941 года; Год 1942 - „учебный“, „Кроваво-Красная“ Армия
Соколов, Борис Вадимович - Правда о Великой Отечественной войне
Г.Ф.Кривошеев (под редакцией) - Россия и СССР в войнах XX века: Потери вооруженных сил
Мельтюхов, Михаил Иванович - Упущенный шанс Сталина. Советский Союз и борьба за Европу: 1939-1941
Марк Солонин - 22 июня. Анатомия катастрофы, Фальшивая история Великой войны; Весна Победы. Забытое преступление Сталина, 22 июня, или Когда началась Великая Отечественная война
Великая Отечественная катастрофа - сборник статии
На 22 юни 1941 г. човечеството изважда късмет. Двамата най-кървави диктатори в историята - Хитлер и Сталин, които дотогава громят една след друга европейските демокрации, се хващат гуша за гуша и дават глътка въздух на свободния свят. Започва Великата Отечествена война. Вероятно най-митологизираната война, която официалната съветска история, както и безброй книги и филми превърнаха в нещо съвсем различно от реалността.
По времето на социализма в СССР и целия Източен блок се налагаше следната история: Германия на диктатора Хитлер вероломно и внезапно напада мирния и нищо неподозиращ Съветски съюз. Благодарение на внезапността и огромното си превъзходство в танкове и самолети постига първоначални успехи, но под ръководството на комунистическата партия и гениалните пълководци на другаря Сталин Червената армия се сражава геройски, успява да спре фашистките пълчища и да премине в настъпление.
Тази приказка ни я разказваха близо 50 години докато комунизмът в СССР рухна и през 90-те на миналия век архивите бяха пооткрехнати. Историци като Борис Шапталов, Владимир Бешанов, Борис Соколов, Михаил Мельтюхов, Марк Солонин и много други
написаха десетки книги за „истинската война“ от документите и архивите
И се оказа, че са ни разказвали басни. СССР на Сталин не е мирно трудеща се страна, а крайно милитаризирана държава, която харчи за армията 30% от бюджета си. Съветските генерали чертаят планове не за отбрана, а как бързо да съкрушат с внезапно нападение Германия. Огромно превъзходство по отношение на военната техника наистина има, но то е на страната на Съветския съюз. А на 22 юни Червената армия провежда операция на тайно разгръщане към границата, която да завърши с атака в началото на юли. Обаче Хитлер ги изпреварва.
Случилото се през лятото на 41-а изглежда фантастично и невъзможно. На 22 юни Червената армия разполага с 5,5 млн. войнослужещи в 303 дивизии, 112,8 хил. оръдия, 25 451 танка, 24 488 бойни самолета. Германската армия има на Източния фронт 3,2 млн. войници в l48 дивизии, 31 хил. оръдия, 3582 танка и 3664 самолета.
При такова съотношение на силите Вермахтът би трябвало да е обречен
Въпреки това задачата, поставена в плана „Барбароса“ - „Основните сили на руските сухопътни войски, намиращи се в Западна Русия, да бъдат унищожени в смели операции посредством дълбоко и бързо придвижване на танковите клинове...“, е изпълнена още в средата на юли.
Войските на Западния и Северозападния фронт (над 70 дивизии) са пометени, разгромени, в по-голямата си част взети в плен. Към 6-9 юли Северозападният, Югозападният и Западният фронт губят 11,7 хил. танка, 4 хил. самолета, 19 хил. оръдия. Разгромявайки целия Първи ешелон на Червената армия (около 3 мил. бойци), Вермахтът губи 64 хил. войници и офицери. Наистина, тепърва му предстои да разбере, че след първия ешелон ще се сблъска и с втори, и с трети.
През юни-юли в Червената армия са мобилизирани 10 млн. души, през следващите месеци - още 4 млн., други 2 млн. бойци идват от опълчението. Тази армада обаче отново е разбита, пленена и разпръсната, като за 6 месеца война общите загуби на РККА (Работническо-селска червена армия, на руски: Рабоче-крестьянская Красная армия) надхвърлят 8,5 млн. души. Немците, все със същите 3,2 млн. войници, достигат до Ленинград и Москва.
Оправдателната формула за този невиждан в цялата военна история и абсолютно невероятен разгром е променяна и допълвана много пъти
Дълги години се крие истинският брой бойци, танкове и самолети и наред с това се поддържа лъжата, че германците имали 5-6 пъти превъзходство. После пък, че съветските танкове били много, но стари, включително тези произведени 1939-1941 г. Принизявайки по всячески начин количеството и качеството на съветската военна техника, руските историци от онова време (а и повечето от сегашните) се опитват да прикрият два много явни, но и много срамни факта. Първият - че през лятото на 1941 г. Червената армия не умее да воюва, а вторият - че не желае да воюва. Всъщност германското нападение става повод и удобна възможност за множество съветски граждани да поведат отново борба срещу болшевизма - дали като мълчаливо му откажат подкрепата си или като воюват срещу него с оръжие в ръка. Така че 22 юни 1941 г. става начало и на нова Гражданска война. Това е и обяснението за невероятните, абсолютно невъзможни при действителното съотношение на силите германски успехи в началния период на войната - Червената армия масово побягва или се предава в плен.
Относно бойния дух на съветските войски в началото на войната говорят
официалните числа за заловените дезертьори
За втората половина на 1941 г. органите на НКВД по охрана на тила задържат 638 хил. души. За дезертьорство са осъдени 376 хил. военнослужещи. Още 940 хил. човека са призвани вторично. Този странен термин се отнася за тези бойци и командири от Червената армия, които по различни причини са загубили своята част и са останали на окупираната от немците територия, а в 1943-1944 г. са отново мобилизирани в армията. В тази група се оказват дори два генерала: началник артилерията на 24-а армия Мошенин и командира на 189-а стрелкова дивизия Чичканов. Общият брой на дезертьорите се оценява на 1-1,5 милиона.
Че съветските граждани не изгарят от желание да обличат униформата става ясно и от друго число - на временно завладяната от противника территория остават 5 631 600 човека, които не могат да бъдат призовани. При условие че мобилизацията е обявена на 23 юни, когато противникът е едва стъпил на съветска територия, е ясно, че огромната част от тях се отклоняват от служба по свое желание.
Посочва се и друга причина
- когато военното комендантство рано-рано е побягнало на Изток, така че няма кой да поеме призованите...
Вместо да воюват с Хитлер, мнозина съветски войници предпочитат да воюват срещу Сталин. Десетки летци прелитат при немците заедно с бойните си самолета. По-късно от тях и намиращите се в лагерите е сформирана руска авиочаст на Луфтвафе под командването на полковник Малцев. Сред тях са двама герои на Съветския съюз - изтребителят капитан Бичков и щурмовикът старши-лейтенант Антилевский.
Най-масово бившите съветски граждани са зачислявани в регулярните части на вермахта като „доброволни помощници“ (Hilfswillige, или съкратено „хиви“). Първоначално „хивите“ служат като шофьори, санитари, сапьори и т.н., освобождавайки „чистите арийци“ за непосредствените бойни действия. После, с увеличените загуби на Вермахта, на доброволците дават и оръжие. През април 1942 г. в германската армии се числят 200 хил., а през юли 1943 г. - 600 хил. „хиви“. Особенно много доброволци са набрани от Украйна и казашките области Дон и Кубан. От октомври 1943 г. „хивите“ са включени в стандартния щат на немската пехотна дивизия в количество 2 хил. човека на дивизия. Мащабите на това безпримерно сътрудничество с окупаторите са толкова значителни, че Върховното командване на Вермахта създава специален пост - „Генерал-инспектор на източните войски“. През февруари 1943 г. под началството на генерал Кестринг служат около 750 хил. човека.
Още повече съветски хора се записват в полицейските отряди на окупираните територии.
По заповед на Сталин действащите в тила на врага партизански отряди трябва да горят градове и села
хранителни запаси и горива. Което никак не се нрави на местните жители, тъй като ги обрича на глад и студ. Легендарният патриарх на съветските диверсанти Старинов пише години по-късно: „Получи се така, че ние сами подтикнахме местните жители към немците, след лозунга за превръщането на окупираната територия в пустиня германците сформираха полиция от 900 хил. човека“.
Съветското ръководство реагира на такова нечувано поведение на своите поданици по стандартния си начин - с нови масови репресии. На 16 август е публикуваната знаменитата Заповед 270 за случаите на малодушие и предаване в плен и мерки за пресичането на такива действия. Накратко - всички попаднали в плен са обявени за предатели, чиито семействата подлежат на арестуване. Така жените и децата на червеноармейците стават заложници за доброто им поведение, но уви - те продължили масово да бягат, да изчезват безследно в горите или да се присъединяват към врага.
След по-малко от месец, на 12 септември, е издадена
директива за създаване на заградителни отряди
с численост не по-малка от една рота на стрелкови полк. В директивата се казва следното:
„Опитът от борбата с немския фашизъм показа, че в нашите стрелкови дивизии се срещат немалко случаи на панически и направо враждебни елементи, които при първия натиск от страна на противника хвърлят оръжието, започват да викат „обкръжиха ни“ и увличат след себе си останалите бойци. В резултат дивизията се обръща в бягство, изоставя материалната част и после поединично започва да излиза от горите. Подобни явления се срещат на всички фронтове...“
Колко бягащи съветски бойци са застреляни от заградителните отряди никой не знае. Дори такава безчовечна мярка обаче не вдъхва храброст на сражаващите се войски - те продължават да бягат.
През лятото и есента на 1941 г. броят на пленените и изчезнали бойци на Западния фронт достига 159% от средносписъчния му състав, а на Югозападния - 128% (не е печатна грешка, фронтовете постоянно получават попълнения, поради което сумарните загуби са по-големи от средномесечната численост). За 6 месеца в плен се оказват и 63 съветски генерали.
Спасението обаче идва само и то оттам, откъдето никой не го очаква
На Сталин помага самият Хитлер. За щастие на човечеството лудият ефрейтор, смятащ себе си за оръдие на провидението, за гений, който винаги е прав, извършва маса вопиющи глупости в момента, когато победата сама му се тика в ръцете. Обсебен от маниакалните си идеи за висшата арийска раса, предопределена да властва над непълноценните славяни, той дори смята за излишно да представи германската армия като освободителка от болшевишкия терор. По-добре от всички сталинови агитатори фашистските лидери показват на бойците от Червената армия, че за тях е по-добре да воюват отколкото да се предават.
Към края на септември Вермахтът се задъхва от огромния брой съветски военопленици, които трябва да храни и охранява. Тайно от Хитлер генералите започват масово освобождаване на украинци, белоруси, прибалтийци. До 13 ноември по домовете им са пуснати 318 770 бивши червеноармейци. Фюрерът обаче научава за тази инициатива и категорично я забранява. После идва ранната и изключително студена зима, когато от глад, студ и болести загиват 2/3 от военоплениците. Тзи новина достига до съветските бойци, които изведнъж загубват желание да се предават.
Също толкова категорично
истинските измерения на новия германски ред са демонстрирани и на населението в окупираните територии
На мястото на сталиновия терор идва друг, още по-жесток - разстрел за всяко провинение и неподчинение. Колхозите не само не са разпуснати, но редът в тях става още по-строг. Новите господари без да се стесняват обясняват на населението, че обслужването на висшата им раса е единственият смисъл на живот за тези, които ще бъдат оставени живи. И даже тези, които през лятото посрещат немците с радостни очаквания за промени към добро, разбират, че за предпочитане въпреки всичко е старият ред - при Сталин все пак руският народ може да живее макар и в страх, но с възможност да отглежда децата си и да се надява на по-добри времена. А хитлеристите го обричат на пълно унищожение и изчезване.
Така лека-полека настроенията в цяла Русия се сменят. И някъде през пролетта на 1942 г. наистина започва Великата Отечествена.
Продължава в следващия брой.