Държавен архив-Русе отбеляза навършилите се вчера 69 години от официалното откриване на Дунав мост със снимка от 1959 година, когато районът все още не е индустриализиран.
„Вляво от моста все още са гори, които през 1962 година ще бъдат заместени от Русенски драгажен флот и Пристанище-Русе. По-късно ще бъде построена жп линия за нуждите на индустриалните и промишлените зони в района. Граничният контролно-пропусквателен пункт през 1959 година е малък. Днес е разширен и модернизиран“, поясняват от Архива.
Норед с това е дадена и прадисторията.
През 1948 година между България и Румъния е подписан договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ и се взема решение за построяване на мост над река Дунав. Избрани са градовете Русе и Гюргево. Стартът на проекта е в края на 1951 година. За т.нар. Източен блок това е начинание с изключително голямо геополитическо и стратегическо значение. Мостът получава наименованието „Обект 889“, проектира се и се изгражда от съветски специалисти. Освен България и Румъния, участие в работата взимат и представители на „братските социалистически страни“ Полша, Чехословакия, Унгария. Главен ръководител на „Обект 889“ е Леонид Саприкин. Каменните портали на входа на моста от българска страна са дело на българския архитект Георги Овчаров. Живеещият у нас украински скулптор Михаил Парашчук създава декоративните елементи на моста.
„Мостът е построен за две години и три месеца, от началото на 1952 г. до м. март 1954 г. Той е комбиниран и на два етажа - за железопътно и автомобилно движение, дължината му е 2224 м, като междинните опори са 38. Издига се на височина 30 метра над водата. Има 4 отвора с дължина 160 м, 8 отвора с дължина 80 м, 24 отвора с дължина 34,5 м и подвижна част в средата с дължина 86 м, осигуряваща преминаването на големи плавателни съдове. (...) Гордост за целия строителен колектив е Иван Папунков, майстор кофражист, който, работейки със своята бригада на най-трудните участъци на моста, прояви изключителен трудов героизъм. За проявената от него упоритост при преодоляване на трудностите и добрата организация на работата той е удостоен с най-високото почетно звание в нашата страна - Герой на социалистическия труд.
Широко известни сред всички строители са имената на заместник главния директор на Главното управление Петър Диков, директора на строителния сектор на нашия бряг Иван Найденов, директора на монтажния сектор Хубен Овчаров, шлосера Георги Абрашев, майстор-арматуриста Димитър Симеонов, нитовчика Никола Жоров, бригадира на кесонна бригада Атанас Илийски, кесониста Григор Гергов, водолаза Методи Вълев, трудоваците Шукри Ахмедов и Асан Котаков, бригадира-арматурист Илия Янев, електрожениста Енчо Енчев и много други“, пише по този повод и БТА, която също отбеляза годишнината с извадки от кореспонденции от 1954 година.