Нужни са нормативни промени за оказването на палиативни грижи за деца, според експерти

Нужни са нормативни промени за оказването на палиативни грижи за деца според експерти. Около тази теза се обединиха участниците в дискусия "Палиативни грижи за деца в България - предизвикателства и перспективи". Форумът е заключителен по проект "Смели деца с лъвски сърца: инициатива за гражданско участие във формулирането на публични здравни политики за палиативни грижи за деца”. Проектът е финансиран от ОП „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, и изпълняван от "Ида - фондация за палиативни грижи за деца" и Сдружение ЛАРГО - Кюстендил.
В медицинските стандарти са указани палиативните грижи само за деца в терминално състояние, посочи адв. Мария Шаркова. Клиничната пътека, по която специалистите работят, е единственият финансов инструмент на НЗОК, с който се осигуряват палиативните грижи, но основно за деца, страдащи от онкологични заболявания, добави тя. Клиничната пътека е лимитирана до 25 дни в рамките на шест месеца, а стойността ѝ е 134 лв. на ден. По думите на адв. Шаркова това е крайно недостатъчно и не е „атрактивно“ за лечебните заведения, които в повечето случаи генерират повече разходи. Лимитирани са и местата, в които може да се оказват палиативни грижи. В медицинския стандарт по педиатрия е посочено, че палиативни грижи може да се оказват в дома на детето, но няма разписани правила как и кой може да ги осъществява, не се акцентира върху мултидисциплинарната същност на тези грижи, не се споменава никъде за финансиране на подобни услуги, ако се извършват в дома на детето, допълни адв. Шаркова.
Палиативни грижим може да се оказват и в домовете за медико-социални грижи за деца, но там, според правилата в тези домове, родителите не могат да присъстват.
Законодателят няма ясна концепция за палиативните грижи, каза още тя. По думите ѝ палиативните грижи за деца се възприемат като медицински дейности и основно се осъществяват в лечебни заведения. Адекватните законодателни решения са свързани само с това, че в стандарта по педиатрия е посочено, че децата, имащи нужда от палиативни грижи, се нуждаят от самостоятелни стаи и присъствие на родители или близки, каза още адв. Шаркова. По думите ѝ най-тревожно е схващането, че палиативните грижи обхващат само терминално болните пациенти, което изключително намалява техния обхват. Необходимо е също така да се регламентира и оказването на палиативни грижи в дома.
Трябва да се увеличи броят на субектите, които могат да предоставят палиативни грижи, включително и в извънболничната помощ, както и да се създадат нови услуги, предоставяне заедно с медицинските, единодушни са участниците в дискусията.
В обучението на лекарите не е включена палиативната грижа за деца, няма и такава медицинска специалност, посочи още адв. Шаркова.
Липсват регистри, както и единни данни за децата, нуждаещи се от палиативни грижи, каза д-р Бояна Петкова, съосновател на фондация "Ида".
Мястото на палиативните грижи за деца трябва да е в Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа в Република България 2021-2030 г., която все още не е готова като документ, каза Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.