Себе си поетът вижда като „закъснял откривател, метеор, който пада в мигновено стакато на звездна шарада... Прокълнат буревестник, припознал се в болиди… Не съм ли пришълец от друго време, от други светове в мъглявините, дошъл отново, за да се възземе – към други светове и други митове".
И в поезията, и в живота си, Александър Бандеров остава безкомпромисно предан на своите идеали – за гордост, за истина, колкото и да е горчива тя, за творческа свобода и човечност, посочва критиката.
„В поезията не може да се лъже. Затова тя трябва да се съпреживява и да бъде възприета дори, и като зашифровано послание от подсъзнанието ни в някой сън", казва през годините поетът. „Всеки опит да се добереш до същността й по обиколен път с външна помощ е обречен. На всекиго не може да се угоди. Затова и никого не задължавам. Казал съм го и преди и съм пределно ясен: Да бъда сляп, ако се видя жалък!“, казва още той.
Стиховете му са история, пътеписи на миговете, философски есета и патриотични оди едновременно, допълват ценителите на неговото творчество. В тях са космосът, тайните на земните недра, метеорите, родината, детството, древните градове на маите, джунглата на Юкатан. Няма музикален жанр, който да не би бил подходящ за написване на музика по тях. Доминанта обаче е любовта му към България. „Душата ми тъгува за България и може би ще се завърна пак. Една искра в генезиса от мрак, пронизала ме с мъката по стария".
АГРОНОМ, ЖУРНАЛИСТ, ПОЕТ...
Александър Бандеров е роден на 16 юни 1933 г. в родопското село Лясково до Асеновград. Завършва Висшия селскостопански институт в Пловдив. Три години работи като агроном, а след това и като журналист. Дългогодишен редактор е във в. „Отечествен глас”. От 1985 г. е заместник-главен редактор в издателство „Христо Г. Данов”.
Творческата му биография е богата. Първата му стихосбирка „Най-добрият урок" излиза през 1962 г. Следват стихосбирките „Денят е с две лица" през (1967), „България-лето 893-то" (1970), „Пътуване към планината" (1974), „Когато си далеч" (1979), „Ако останат спомени" (1982), „Нощни галактики" (1983), „Отвъд сините планини" (1986), „Глуха тетрадка“ (1991) , „Рушенето на часовете" (1993).
ЕМИГРИРА В КАНАДА
От 1995 г. Александър Бандеров живее в Канада, където създава „Вигвамите на Ориля. Стихове от Онтарио" (2001), „Отблясъци от Малахит" – през 2003 г., есеистичната книга пътепис „Сред слънчевите копия на здрача" – през 2005 г., стихосбирката „Отвъд" – през 2007 г.
През 2003 г., в Балабановата къща, в Пловдив, той тържествено отбелязва, заедно с пловдивската общественост, своята 70-а годишнина с излизането на стихосбирката „Отблясъци от Малахит".
Александър Бандеров умира на 8 ноември 2007 г. в Торонто, Канада. Приживе той казва, че няма обяснение за човешката тленност, но уверява с поетическа интуиция, че животът на духа е вечен чрез следите от творческите му изяви.
Според изричното му завещание урната с праха на поета е положена в Централните пловдивски гробища на 17 декември 2007 г., а личният му фонд е дарен от неговите близки на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, където се съхранява в отдел „Специални сбирки“. През 2008 г. издателство „Хермес” издава стихосбирката на Александър Бандеров – „Сириус”, под съставителството на Антон Баев, каквото е желанието на поета приживе.
ПРИЗНАНИЕ
През 1993 г. Александър Бандеров е удостоен с награда „Пловдив" за стихосбирката си „Рушенето на часовете“.
Носител е на наградата „Хермес” за „Глухата тетрадка” през 1992 г. и на наградата на Съюза на българските журналисти – „Златно перо“.
Литературният критик Светлозар Игов пише за него: "Трудно е да установим поетическото му родословие. То, като че ли, не следва ничия линия в своя път… Неговият стих е ограничен израз на индивидуалните му пориви и неспокойната му кръв".
/ДД
/МГ/отдел „Справочна“