Изключително силни преживявания все още продължават да държат в приповдигнато настроение група ученици от Средното училище с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“. Близо седмица след като тяхното вълнуващо приключение е завършило и родители, приятели и близки са ги посрещнали пред сградата на училището, момичетата и момчетата все още преживяват и сънуват своето първо участие в похода по стъпките на Ботевата чета.
Преди дни те разказаха на своите съученици за това, което са преживели през тези няколко кратки наглед дни - но до такава степен пълни с най-различни по характер и по градус емоции, че със сигурност ще останат за дълго в живота на младите хора.
За първи път ученици от русенското Дойче шуле се включват в традиционния поход по стъпките на Ботевата чета, разказа преподавателката по история в училището Деница Великова. Тя и нейният колега Венцислав Колев, учител по физкултура, решават да се подложат на това изпитание (едва ли някой би се усъмнил, че подобно приключение е и сериозно изпитание за педагозите, тъй като освен с предварително очаквани положителни емоции е заредено, разбира се, с множество неизвестни). Бяхме убедени, че едно подобно изживяване - този открит урок и по история, и по издръжливост, и по общуване, и социални умения - за нашите ученици е много важно и ще бъде много полезно и запомнящо се, казва Деница Великова. Радвам се, че с това, което предприехме,
дадохме възможност на момичетата и момчетата да се включат в тази родолюбива инициатива и съм сигурна, че това ще остави у тях следа
за цял живот, добавя младата учителка.
Когато 19-те гимназисти от осми и десети клас започват да се подготвят за интригуващия поход, ръководството на училището прегръща идеята и помага за нейното осъществяване. То поема грижата за екипировката - купува палатки, спални чували, шалтета и така не само осигурява комфорта на участниците в експедицията, но и подчертава съпричастността на Дойче шуле към идеята и към желанието на учениците да я реализират по най-добрия начин. Затова и по време на похода, редом с националния флаг, групата гордо е развявала и флага на СУПНЕ с образа на патрона на училището Фридрих Шилер. И нито веднъж - независимо от дъжда, калта и не особено приятните метерологични условия, при които групата преодолява онези паметни сто и двадесет километра по стъпките на Ботевите четници, гимназистите не допускат нещо да се случи с училищното знаме и то да не е там, където му е мястото - най-отпред. Впрочем директорката на Дойче шуле Искра Иванова и нейни колеги с огромно вълнение са проследили по дни и часове как върви походът на русенските ученици - в днешно време технологиите позволяват това, дори и в малко изненадващ формат, както стана ясно по време на
презентацията, която грижливо и с чувство за хумор бяха подготвили участниците
Самата презентация проследяваше ден по ден хода на експедицията - при това тематично, като гимназистите бяха описали колоритно метеорологичните условия, багажа, придвижването, чистотата и хигиената, забавленията и игрите, запознанствата с други участници и, разбира се, открития урок по история в местностите, които съхраняват паметта за четниците и техния войвода Христо Ботев.
Общо около 1500 души участвахме в този поход, който се проведе тази година за 75-и път, започна колективния разказ Маги. И разказа за тръгването от Русе на 27 май, за пристигането в Козлодуй и за нагласите, които са създавали приповдигнато настроение на групата. Първият ден е преминал безметежно - с игри в Ботевия парк, със забавления и приятно време, разказа Лъчо. Но веднага премина към същината -
вторият ден от похода започва още в пет часа сутринта със сгъването на палатките
(Никой от нас не беше го правил дотогава, пояснява Лъчо) и с преход около 25 километра по маршрута Козлодуй-Бутан-Софрониево. Около пет следобед заваля първият дъжд, който трябваше да ни подскаже, че горе-долу това предстои във всеки от дните, обясни гимназистът. Най-дългият преход е от 32 километра от Софрониево през Алтимир и Добролево до Борован. Върви се през кал, дълбока десетина сантиметра, обувките залепват, по всяка залепват по 4-5 килограма кал, а освен това връхлита поредният проливен дъжд. Разполагат палатките в мокрия Борован, а през нощта дъждът продължава да вали. Абе, дъждобранът стана неразделна част от нас, обобщават учениците.
Валеше ни всеки ден, в единия от дните бутахме не само бусовете, но дори и две от фадромите по пътя, смеят се учениците. Но сега за тях названията на местности и села от Северозападна България, повечето от които свързани неразривно с исторически събития, с героизъм и с поводи за размисъл, са не само географски понятия, а места, познати отблизо, пребродени и запечатани на снимки и в съзнанието. Така е с местността Речка, Милин камък, Околчица, Вола. Когато се изкачват на Околчица и Деница Великова им показва хълма в далечината, от който са дошли, всички са изненадани от огромното разстояние, което са изминали.
И през цялото време всички са си давали сметка, че
хъшовете на Христо Ботев са вървели по същия път
сблъсквали са се с много повече препятствия от тези, които съпътстват днешните ентусиасти - затворените порти на селските къщи, равнодушието и страха на местните хора, от които четниците са очаквали възторг и съдействие.
Може би най-ценното от това, което изпитахме през тези няколко безценни дни, беше съпреживяването на историята, подчертава Деница Великова. „На лобното място на Ботев отдадохме почит на подвига на загиналите. Обсъдихме историческите събития отпреди век и половина и разговаряхме за истината за смъртта на Христо Ботев, говорихме за различните версии за гибелта му, говорихме и за патриотизма днес. И заключихме, че имаме повод и да сме горди русенци, тъй като един от най-верните съратници на поета е бил именно русенецът Никола Обретенов“, добавя преподавателката по история.
Днес, когато походът вече е запечатан в снимките и клиповете, остават поводите за разказване и усмивките при спомена за различни детайли от приключението.
Ето какво трудно ще забрави Христина от 10 А клас: „Единия ден, гледам аз, някакъв човек ми връчва нещо и казва:
„Дръж, води си предаването!“
И докато разбера какво става, се оказва, че човекът предава на живо в Тик-ток. Е, какво да правя - започвам „да водя“. И да разказвам какво правим. Не мина много време и майка ми ми звъни по телефона: „Добре, че е Тик-ток, за да видя какво се случва!“. Оказа се, че майката на Тишо също видяла, и като започнало едно изтегляне - това познати, роднини, баби, дядовци, вуйчовци, лели, всички вече били наясно с картинката, в която ние бяхме главни герои“.
Паметни остават и много запознанства и нови приятелства, най-вече с участници в похода от Видин и Лом, с които русенци деляли един камион за палатките, шалтетата и саковете. Но със старозагорци също се сприятелихме, казва другият Лъчо, който е член на русенския младежки гвардейски отряд. Старозагорци имали много строги правила - ако някой изпусне знамето на групата, той прави 50 лицеви опори в калта. Един път нашата госпожа спаси тяхното знаме да не падне - и те ни върнаха жеста, като ни дадоха тяхната зарядна станция, допълва Лъчо.
Беше много емоционално - честно казано, не очаквахме, че ще ни бъде толкова добре, обясняват учениците. Привързахме се и към похода, и към камиона - той стана Нашето място, The Spot, много пъти в дъжда той наистина беше нашето Място, където се събирахме да си бъбрим и да се забавляваме, добавят те.
Накрая не им се искало да се разделят с другите от похода. Но всички си обещали, че ще се видят отново следващата година.
Впрочем очертава се следващата година групата от Дойче шуле да стане още по-многобройна - толкова впечатлени са десетки съученици на тазгодишните участници и отсега се готвят да се включат в преживяването. Това със сигурност ще отвори работа на ръководството на училището - май ще се наложи да се купуват още палатки и спални чували. Ще купим! - уверява директорката Искра Иванова. И го казва толкова ентусиазирано, че оставя впечатлението, че и самата тя с удоволствие би тръгнала към Козлодуй заедно с учениците, стига да й позволят директорските ангажименти.