Институтът „Ройтерс“ е базиран в Обединеното кралство изследователски център и мозъчен тръст, основан през 2006 г. към катедрата по политика и международни отношения в Оксфордския университет. Той се финансира от частната фондация „Томсън Ройтерс“ и управлява програмата за журналистически стипендии на Томсън Ройтерс. „Институтът „Ройтерс“ за изследване на журналистиката е посветен на изследването на бъдещето на журналистиката в световен мащаб чрез дебати, ангажиране и изследвания“, се казва в уебсайта на институцията.
Тазгодишният доклад на „Ройтерс“ разкрива нови данни за потреблението на цифрови новини въз основа на проучване на глобалната компания за обществено мнение и данни „ЮГов“ (YouGov) сред над 93 000 потребители на онлайн новини на 46 пазара, обхващащи половината от световното население.
Докладът за България
Частта от доклада, посветена на България, започва с кратък политико-икономически обзор:
„Избирането на центристкото прозападно правителство на партията „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков през ноември 2021 г. сякаш предвещаваше окончателен край на белязаното от корупция 12-годишно управление на авторитарния Бойко Борисов. Войната в Украйна обаче поляризира политиката между прозападните и проруските групи“, се казва в увода на обзора. „Правителството на Петков се срина след по-малко от осем месеца и бе сменено от няколко служебни правителства. На изборите на 2 април - петите за последните две години, дясноцентристката партия на Борисов изпревари прозападната коалиция и той може би ще се върне на власт“, пише още в него.
В документа пише още: "В икономическо отношение България е необичайна в ЕС, тъй като е спечелила от войната - с 3% ръст през 2022 г. Растежът до голяма степен се дължи на масовите продажби на оръжие за Украйна, но първоначално това не беше официално признато, и оръжията и боеприпасите от съветската епоха бяха продадени чрез посредници в Полша и Румъния, вместо да бъдат изпратени директно на Украйна".
Понеже докладът визира основно потреблението на онлайн новини, в неговата уводна част се казва: „Българите изглежда не са склонни да плащат за онлайн новини (едва 11% го правят). Има обаче и много други цифрови иновации. Традиционните медии са отчели интереса на зрителите и рекламодателите към съдържанието, създавано от потребители, от ютюбъри, подкастъри и тиктокъри, и няколко вестника, новинарски сайтове и радиостанции наваксват, като пускат свои виртуални студия. Най-значителните цифрови стъпки са от страна на телевизионните станции. Би Ти Ви стартира подкасти, водени от най-популярните си журналисти, заедно с платформа за бизнес новини. "Нова телевизия" разработва собствена платформа Вибокс7 - българска алтернатива на ЮТюб, предоставяйки платформа и инструменти за множество индивидуални творци“.
Относно статистическата си част докладът прави важно уточнение за промяна в методологията: „Въведохме образователни квоти за първи път в България като част от усилията ни да направим данните възможно най-представителни за националното население. В резултат на това данните за 2023 г. ще бъдат по-точни, но невинаги пряко сравними с тези от предходните години“.
В класацията за седмично достигане до публиката за офлайн медии начело са Новините на NOVA (61%), следвани от Би Ти Ви Новинитe (59%), а на трето място са новините на БНТ (37%).
При онлайн новините начело по седмично достигане до публика са Би Ти Ви Новините онлайн (42%), следвани от Новините на NOVA онлайн (41%), а третата позиция заемат новините на АБВ (32%).
Като основен източник на новини 76% от анкетираните българи са посочили онлайн източници, включително социалните медии, 63% ползват телевизиите и едва 12% - печатните медии.
Доверие в „новините като цяло“ е регистрирано при 28% от анкетираните ни сънародници, а „доверие в новините, които аз си избирам“ имат 32%. Цялостното доверие в новините е спаднало от 38% през 2018 г. до 28% през тази година. Като цяло доверието в новините е ниско, а по този показател България се нарежда на 41-во място от общо 46 пазара.
Важно уточнение е направено в класацията на доклада, която се отнася до доверието в новините по конкретни медийни източници. „В проучването бяха включени само изброените тук източници. То не трябва да се разглежда като списък на медиите, които се ползват с най-голямо или най-малко доверие, тъй като не е изчерпателно“.
По този показател сред изследваните 15 медии на първо място е БНР с 59% процента доверие и 18% недоверие. На втора позиция е БНТ отново с 59% доверие, но с 20% недоверие. На трето място са класирани Новините на NOVA с 56% доверие и 23% недоверие.
При социалните медии най-популярен е Фейсбук, като 64% от анкетираните ни сънародници го използват за новини, а 77% - „на общо основание“. На второ място е ЮТюб, а трета позиция заема Вайбър. Фейсбук Месинджър, Инстаграм и ТикТок са на четвърто, пето и шесто място.
35% от анкетираните у нас съобщават, че споделят новини по социалните медии, месинджър услугите или имейл.
Докладът за света
В доклада на института „Ройтерс“ се изброяват и някои световни тенденции в разпространението на дигиталните новини.
„Данните ни показват как различните сътресения през последните няколко години, включително войната в Украйна и пандемията от новия коронавирус, са ускорили структурните промени към по-дигитална, мобилна и доминирана от платформи медийна среда“, пише в доклада.
На всички пазари само около една пета от анкетираните (22%) казват, че предпочитат да започнат търсенето си на новини с уебсайт или приложение - това е с 10 процентни пункта по-малко от 2018 г., според доклада.
Потреблението на традиционни медии като телевизия и печат продължава да спада на повечето пазари, а потреблението онлайн и в социалните мрежи не успява да компенсира разликата. Данните на института „Ройтерс“ показват, че онлайн потребителите имат достъп до новини по-рядко, отколкото в миналото, а също така проявяват все по-малък интерес.
Когато става въпрос за новини, аудиторията казва, че обръща повече внимание на знаменитости, инфлуенсъри и личности от социалните медии, отколкото на журналисти в мрежи като ТикТок, Инстаграм и Снапчат. Това рязко контрастира с Фейсбук и Туитър, където новинарските медии и журналистите все още заемат централно място в разговора. Фейсбук продължава да бъде една от най-използваните социални мрежи като цяло, но влиянието му върху журналистиката намалява, тъй като фокусът му постепенно се измества встрани от новините, съобщава още докладът.
В различните държави повечето онлайн потребители казват, че все още предпочитат да четат новини, вместо да ги гледат или слушат. Текстът осигурява по-голяма бързина и контрол при достъпа до информация, но в няколко страни като Филипините и Тайланд респондентите вече казват, че предпочитат видео пред текст.
Доверието в новините е спаднало на всички пазари с още 2 процентни пункта през последната година. Средно четирима от всеки десет души от обща извадка в доклада (40%) казват, че се доверяват на повечето новини през повечето време. Финландия остава страната с най-високо ниво на общо доверие (69%), докато в Гърция (19%) то е най-ниско.
В унисон с нежеланието на българите да плащат за онлайн новини, това се очертава като световна тендeнция според доклада. В условията на натиск върху бюджетите на домакинствата и при положение, че значителна част от обществеността е доволна от новините, до които има безплатен достъп, има признаци, че ръстът на плащанията за онлайн новини може би се забавя. В група от 20 по-богати държави 17% са плащали за онлайн новини. Най-висок е делът на плащащите в Норвегия (39%), а най-нисък - в Япония (9%) и Обединеното кралство (9%).