„Ако не спрем земеделците, то те ще ни управляват още двайсет години!“ Това казва през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 година професорът по Политическа икономия в Софийския университет Александър Цанков пред организаторите на предстиящия след часове преврат, които са се събрали в дома на генерал-майор Иван Русев.
Дали опасенията на Цанков са приети сериозно или с насмешка не ни е известно. Известни са ни инициаторите и извършителите на преврата, които трябва да си припомним 100 години по-късно. Това са Димо Казасов, участвал в три преврата - през 1923, 1934 и 1944-та година; Кимон Георгиев - също участник в тези три преврата; Никола Рачев - секретар на Военния съюз, организацията, която е подготвила преврата; генерал Иван Вълков - председател на Военния съюз; дипломатът Христо Калфов; академик Янаки Моллов, икономистът и политик Петър Тодоров и известният адвокат и политик Цвятко Бобошевски.
Още от ранните ми години съм запомнил заклинанието на старите членове на Българския земеделски народен съюз в навечерието на всеки 9 юни.
„Помни 9 септември, не забравяй 9 юни!“
казваха те и думите им звучаха като заклинание с нотки на предупреждение. Бяха години на социалистическо въодушевление - „да превърнем България от аграрна в индустриална държава“. Произнасяха се речи, пишеха се статии, научни доклади и монографии как деветосептеврийската революция е изиграла историческа роля за това. И до днес носим последиците от това „превръшане“. А след свалянето на социалистическите маски и клишета стана ясно, че „революцията“ от 9 септември си е чист преврат с помощта на съветската армия.
Разсъждавайки по-късно за смисъла на заклинанието, осъзнах какво са искали да кажат с кодираното от страх възхвъляване на 9 септември. След 1989 година бившите концлагеристи-земеделци от лагера Белене го разкодираха така: „Помни последния комунистически преврат, не забравяй преврата срещу законното и единственото в историята на България самостоятелно земеделско правителство, което стъпваше на широка социална и политическа основа“.
Защо заговорниците искаха да прекъснат победния парламентарен марш на Българския земеделски народен съюз?
Защото и през април 1923 година БЗНС за втори път печели парламентарните избори - този път предстрочни - получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента. Затова явно са били опасенията на професора Цанков. Но е имало и други причини, които са предизвикали гнева на традиционните партии. Това са съденето и осъждането на техните водачи за двете националнти катастрофи; за забранената антиправителствена дейност на Военния съюз, където членуват запасни и действащи офицери и за разправата с Вътрешната македонска революционна организация за извършените политически убийства.
Превратът е осъществен по предварително начертан план. В ранната сутрин на 9 юни генералите Велизар Лазаров и Дамян Велчев повеждат юнкерите от Военното училище и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на столицата. Арестувани са земеделски министри и 700 оранжеви гвардейци. В четири и половишна през нощта Лазаров и Велчев пристигат в дома на генерал Русев и докладват на организаторите за успеха на преврата. Земеделското правителство на Александър Стамболийски е свалено и образувано ново - начело с Aлександър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии с изключение на комунистите.
Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.
Всъщност, превратаджиите са напълно сигурни в успеха си.
Още на 8 юни вечерта те са разпределили бъдещите министерски кресла
В ранната утрин на 9 юни Александър Цанков и Димо Казасов отиват в двореца Врана да се представят на цар Борис III и да го уведомят, че правителството на Стамболийски е свалено. Царят не ги приема в продължение на седем часа, изчаквайки информацията за пълно подчиняване на провинцията. След това, изразявайки „пълната си изненада“ от случилото се, монархът им съобщава, че ще признае новото правителство „по спешност“. Явно вътрешната и външна неизвестност го принуждават да подкрепи преивратаджиите.
Минават три дни от преврата, а сваленият министър-председател Александър Стабволийски все още не е заловен. А това вече създава голяма опасност от вътрешна съпротива и дори чуждестранна интервенция.
На живеещия в Пазарджик полковник от запаса Славейко Василев е заповядано „да хване птицата в гнездото“
Той се опитва да измами охраната под претекст, че идва с войници да защити Стамболийски. Мисията му е разкрита и провалена.
В столицата новото правителство и царя са силно разтревожени от бягството на Стамболийски. Мръсната работа по залавянето извършва специален отряд от пехотинци и артилеристи под командването на жестокия и безкромисен капитан Иван Харлаков. Войводите от Вътрешната македонска революционна организация също се включва активно в преследването.
Залавянето на министър-председателя Стамболийски е свързано с предателство. Предателство от селянин от село Голак, Ихтиманско, който преди месец е получил оземляване от земеделското правителство, за да продължи да съществува той и семейството му.
Не мога да си отговоря на въпроса откъде е прихваното това неистово желание в нашия български род да се клевети и да се предава
Знам, че има много академични трудове за тази народопсихологична наклоност, но неизвестността все пак си остава.
За честа на офицерския пагон запасният полковник Славейко Василев е искал лично да заведе в София хванатия Стамболийски и го предаде на новото правителство. Достойна постъпка и уважение към български министър-председател! Но не би. Министърът на войната Иван Вълков е категоричен: „Стамболийски да бъде поверен на Харлаков“. Капитан Харлаков и македонският му другар Величко Скопски подлагат Александър Стамболийски на ужасни мъчения в обора на вилата му в Славовица. Шейсет пъти забиват в тялото му ножове и щикове и то с ритници и гавра. Отрязват дясна му ръка, с която с отвръщение подписва Ньойскоия договор, Нишката спогодба със Сърбия, но и всички реформаторски закони. Накрая и пръстите на лявата му ръка. И преди за загуби съзнание, Стамболийски
пише със собствената си кръв на стената паметния и предупредителен надпис: „А.Ст. 14 юни 1923 г.“
И днес, сто години по-късно, тази анатема може да се види като политическо свидетелство на слубилото се преди век.
Следват жестоки репресии и убийства на изявени членове и водачи на БЗНС. Написани са хиляди страници за този период от българската история.
Непреходно остава стореното за България. А това са реформите на земеделското правителство, които предвижват България стъпка напред в стопанското, културното, търговското и социалното й развитие.
И тук е точното място и време да кажем, че през 1922 година е проведен първият референдум в новата българска история - за съдене на министрите, довели България до двете национални катастрофи след Първата световна война.
Реформите в образованието са впечатляващи и валидни и днес. Тогавашният министър Стоян Омарчевски и неговите сътрудници прокарват Закон за народната просвета, с който се въвежда задължително начално и прогимназиално 7-годишно безплатно образование.
Създават се нови 1115 училища - почти двойно певече от съществуващите дотогава 561
След дълги консултации с изтъкнати езиковеди се извършва езикова реформа, така че правописът да е по-близък до говоримия език. Създават се Художествената и Музикалната академия, Висшето търговско училище във Варна, Свободният университет за политически и социални науки, Ветеринарен и Богословски факултети, а в Медицинския факултет са открити два нови отдела - зъболекарство и аптекарство.
Приет е закон за депозиране на печатни произведения в обществените библиотеки в София, Пловдив и Велико Търново, за създаване на „достъпни народни библиотеки“, за „поощрение на родната литература и изкуство“, за създаване на Български археологически институт и подпомагане на развитието на току-що появилата се филмова индустрия. Обявено е честването на Деня народните будители на 1 ноември. Издаването на детска литература се освобождава от данъци.
Само това да бяха реформите, те биха били достатъчни
да събудят съзнанието за българска общност и култура и за българска итентичност.
Аграризмът и аграрната реформа са в основата на земеделското управление. Как да се прлеодолее недостигът на земя след отнетите територии след Първата световна война, как да се оземлят бежанците от Тракия, Македония, бедните и средните земеделски семейства? Решаването на тези нетърпящи отлагане въпроси е създаване на държавен поземлен фонд с отнети земи от собственици, които притежават земя, но не я обработват. По новия закон те могат да имат до 300 декара. Част от необработваните общински земи и пасища също се отнемат. Идеята „трудът да бъде върховен принцип в новата държава“, и „земята да се постави в рамките на труда, а не на експлоатацията и социалното неравенство“ се превръща в реалност.
Спорният Закон за трудовата повиност е всъщност незаплатен труд от младежите за преодоляване на голямата разруха след войната. Използван е за направа на пътища, железници, канали, водопроводи, баражи, построики на сгради, планиране на села и градове, укрепване на пороища, корекция на реки, пресушаване на блата, отглеждане на буби и други. Против този закон са всички политически партии и той е променен, но остава да действа.
По късно, през 1947 година, бригадирското движение се основава по примера на земеделския закон от 1923-а
Отделяме като търговско нововъведение създадения Консорциум за търговия на държавата със зърнени храна, който внася милионни левове печалба в хазната.
Данъчните и финансовите реформи за подоходното облагане и обезпечаване на лева със златно покритие са иновативни за времето действия, които стимулират кооперативното движение, земеделието и градската промишленост.
Прокарани са и редица реформи в областта на правораздаването: създаване на подвижни мирови съдилища, учредяване на изборни селско-общински съдилища. Приет е Закон за отчуждаване на здания за държавни, окръжни и общински нужди. Правителството гласува и закони за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им.
Дори не можем да изброим всички приети реформаторски закони от земеделското правителство. Решихме да припомним най-важните, които
изведоха България от катастрофирала след войните във всяко отношение страна на пътя на развитието и напредъка
Всички проведени и провеждани реформи винаги, без изключение, са болезнени и са затруднявани от непрекъснатите атаки и обвинения от страна на всички политически партии не само в България. Не по-малко силен е натискът и от международните органи, институции, организации, които много често влияет с препоръки, и преди и сега, в дейността на правителството и парламента.
Но такъв е животът, както казват французите, които превзеха Бастилията и започнаха реформите. Нужна е постояна борба за истината и справедливостта! Земеделците още от зората на миналия век, на един от техните конгреси, спонтанно започват да скандират „Мир, хляб, народовластие“. Нека бъде - да кажем и ние!