Две ценни дарения получи Историческият музей в град Бяла, съобщи директорът Иво Жейнов.
Първото е неизвестен досега подробен ръкопис за историята на Бяла. Летописът е завещан на поколенията от Йордан Петев и на повече от 100 страници проследява животът в града от 1894 до 1957 година.
Още в първите страници авторът описва голямото наводнение от 1897 г., когато река Янтра разрушава част от моста, построен от Колю Фичето. Водите на реката стигали до оградата на днешния музей, а от джамията срещу музея беленчани ловели риба със серкмета.
„Водата ... вдигнала всички дърва от керемидарните, които тогава работели на полето. Тия дърва стигнали до моста и помогнали за събарянето му. Първо се съборила половината на моста от към страната на Ханищата, но по средата останал един стълб несъборен, на който имало двама души - Атанас Донев и един македонец, хлебар - Мойсей“, пише Йордан Петев.
Единствено в този документ могат да се прочетат сведения за македонската колония в Бяла, техните имена, занаяти, начин на живот, както и за идването на българския офицер, революционер, войвода и ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация Борис Сарафов в Бяла във връзка с подготвяното Илинденско-Преображенско въстание.
Особено интересни и важни са забравените подробности около създаването на музея и неговото откриване през 1907 г.: „При освещаването му (...) идваха от Русия князе, генерали и нашият тогава цар Фердинанд с автомобили /за пръв път тогава видяхме автомобили/. Улицата от паметника на Ханищата до Музея бе украсена със забити стълбове, също като телеграфните и обвити с трикольорен плат. От двете страни на улицата имаше шпалир - наредени войници с пушки. Много народ от града, околията па и от други градове, бяха дошли, градището беше почерняло от хора, защото тия руски хора дойдоха, от към гарата и спряха на паметника на Ханищата“.
Изключително важни са десетките страници, отделени на войните за национално освобождение и обединение, в които Йордан Петев участва - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Картинните описания дават реална представа за военната история на Бяла и неговите жители от момента на наборната комисия през 1912 г. до демобилизацията в 1918 г.
Единствено тук могат да се прочетат многобройни натуралистични описания на сраженията и смъртта на негови съграждани, които не могат да се срещнат в литературата и са особено ценни и драматични за наследниците на загиналите герои: „Криволак, тая черна скала, тоя връх, бе отрупан с трупове на много български герои (...) те останаха за винаги да гният на тая чука и може би непогребани, а изоставени да ги късат орли и зверове. Тия войници бяха едни съвсем почернели лицата им, други пожълтели, а на едни бяха още, като че бяха живи. Три пъти нашите се хвърляли в атака и трите пъти са останали там. Пред участъка на нашата рота, между многото убити българи, имаше един паднал, а до него друг коленичил и като се опрял на убития и раницата си, тъй останал на колене, не можал човека поне да легне и да умре. Времето беше много студено и ветровито, замръзнали всички трупове - скоченясали и не миришеха още. Имаше наши войници, които стреляха в тоя убит войник и той от патрона се поклащаше. Много имаше вечер, прескачаха окопите за да тършуват убитите, за пари или некому се скъсали панталони или загубил шинел и да си вземат“.
Не могат да се опишат всички интересни детайли, но в мемориалния документ с подробности и много имена на хора и местности е разказано за структурата на ежедневието - обичайният живот, хранене, занаяти и търговия, видове детски игри, развитието на учебното дело, здравеопазване, читалище, община, общественият и политическият живот, преминаването на германската армия през 1941 г., когато беленчани за пръв път видели танкове. Разказът е онагледен с карти на военните действия и оригинални фотографии. Изключителният летопис на Бяла е дарен от Александър Йорданов, агроном, внук на Йордан Петев и се подготвя за издаване.
Второто дарение е оригинална художествена портретна фотография на опълченеца Никола Петров Богданов от 22 февруари 1936 г. с автограф. Опълченецът е роден в Горни Плачковци. След Освобождението живее в Русе и членува в Русенското Поборническо-опълченско дружество. Често пребивава при сестра си в Борово. Името на участника в епичните боеве на Шипка от 9 до 21 август 1877 г. е записано на паметна плоча в дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“, а от 1923 г. е почетен гражданин на Габрово. През 1928 г. Централното Поборническо-опълченско дружество в София отпечатва неговите мемориални бележки „Спомен от Освободителната Руско-турска война през 1877-1878 година“. Героят от Шипка умира в Русе и е погребан в Парка на възрожденците и после е препогребан в Пантеона на възрожденците. Портретът, единствен оригинален портрет на опълченец в музея в Бяла, е дарен от о.з. полковник Тотю Манев. Миналата година той направи друго дарение: голяма оригинална фотография от погребението в Бяла през 1929 г. на участника в Руско-турската война - руският белоемигрант генерал-майор Николай Казимир Кононович.