„Ех, Карнавал! Нека приятелките вземем и с маски сред тълпата във танца да се влеем, и Дзани, Марк-Антонио, Манифико да видим как там лудеят по венециански!“
Този стих е писан в Рим през 1555 година, в средата на ХVI век. Това е времето, в което карнавалите не само във Венеция, но и в други италиaнски градове вече имат утвърдени традиции. Дори някои от най-ярките маски са се превърнали в любимци на множеството. Всъщност най-популярните маски на венецианския карнавал са Дзани /слугата/ и Манифико /както в началото наричали Панталоне. А той бил господар/.
Започнах с това малко въведение не за да сравнявам Венецианския канравал и този в Русе, а за да покажа тяхното родство.
Всъщност началото на карнавалите е далече в древността. Името на този забавен и понякога разюздан наглед празник с дълбок подтекст вероятно идва от латинския израз „cami levamen“ - „освобождение на плътта“. Корените му са назад в езическата история.
Карнавалът има общо с Дионисиевите тържества и с най-старите ритуали за прогонване на зимата.
„По време на карнавала са позволени всички шеги“ - казват италианците
Другото възможно обяснение идва от термина „Carrus Navalis“ („Кораб кошница“), името на римския празник за Изида.
Ще спра до тук , защото ако човек се впусне в етимологията на думата „Каранвал“, ще стигне и до каруца, а и до още други писания, основно свързани със Комедия дел арте - изкуството на импровизацията, традиционна театралн форма, която доминира по сцените на Италия откъм средата на от ХVI век.
Русенския карнавал тази година ще бъде на 24 юни - Еньовден. Какво по-логично време за карнавал? Времето в което цялата природа подлудява...
По време на карнавала можеш да живееш само по неговите закони, т.е по законите на карнавалната свобода. В това отношение карнавалът е не художествена театрално-зрелищна форма, а нещо като реална /но временна за жалост/ форма на самия живот. И не просто го разиграваш, а го живееш почти действително.
Всъщност
в карнавала самият живот играе, а играта временно става действителна
И това е специфичната природа на карнавала - особенността на неговото битие. Той винаги е организиран по правилата на смеха. Това е неговият празничен живот. На карнавалния площад „Свобода“ в Русе ще господства особена форма на СВОБОДА. Тази свобода е фамилиарният контакт между хората, иначе разделени в извънкарнавалния живот от непреодолимите бариери на съсловното, имущественото, служебното, семейното, възрастовото и още ред положения, за които май не се и сещам. Ето това е карнавалното светоусещане. Правото да загубиш собствената си субординация и да потънеш в общото весело благоразположение. И тук някак от само себе си вихърът на карнавала обхваща всички в един „Unio mystica“ /мистичен съюз/.
„Бързай днес, щастлив бъди - утрото е неизвестно“
пише Лоренцо Медичи - Лоренцо Великолепния, този вечен меценат на изкуството...
Ето с този ренесансов стих ми се иска да завърша това писание за 22-тата година на Русенския карнавал. Една възродена традиция от моето детство, която успява да завихри и мен - човек, преобличал се години наред на сецната.
Пркрасно беше, прекрасно е, прекрасно ще бъде!
На всички пожелавам да пият с наслада от карнавалния еликсир!
А ако някой не успее - догодина пак, когято отново ще има карнавал! Дай Боже!
Д-р Аделаида ЯКИМОВА