За дезинформацията трябва да се налагат санкции по подобие на тези за езика на омразата, смята журналистката Добрина Чешмеджиева

За дезинформацията трябва да се налагат санкции така, както се налагат за използване на език на омразата, ксенофобия, хомофобия и т.н. Това каза журналистката Добрина Чешмеджиева по време на конференцията „Организираното гражданско общество срещу Дезинформацията“ в Дома на Европа в София. Организатор на събитието е Икономическият и социален съвет съвместно с Европейския икономически и социален съвет.
Чешмеджиева участва в панел на тема „Журналисти срещу дезинформацията: добри практики и идеи за бъдещето“. Според нея са необходими законодателни промени, в които да бъде посочено, че освен използване на език на омразата, нарушаване на правилата е и разпространяването на фалшиви новини. „Това трябва да бъде много по-сериозно ясно и точно упоменато някъде. Това ще даде възможност и на нас да се чувстваме по-свободни, че ако някой нарушава тези правила, не е само в нашите компетенции в момента, в който се води разговорът, да реагираме“, коментира журналистката.
Тезата, че са необходими законови промени, подкрепи и Надя Обретенова. Отговорността на държавата трябва да бъде в посока промяна на някои текстове, особено в наказателните закони, с които да се преследва дезинформацията, каза тя. Според нея законодателят има отговорността да дефинира какво представлява дезинформацията, да го запише в закон и да търси отговорност за това.
Наистина сме войници всекидневно на този фронт. Вече спокойно можем да кажем, че ние в обществената телевизия отбелязваме и своите победи. Но имаме много битки, които трябва да водим, посочи още Обретенова.
Според Иво Тодоров, директор на дирекцията „Дигитални програми” в Българското национално радио, хората, които разпространяват дезинформацията са два вида – тези, които чистосърдечно вярват в невярната информация, и тези, които я разпространяват злонамерено.
Тодоров коментира, че в чисто психологически аспект човек е склонен да вярва, че има нещо вярно в твърдения, които биват опровергавани от екипите за проверка на фактите на медиите. Отново стои въпросът за това доколко една личност е добре образована, доколко добре може да отсява от фактите, каза той. Иво Тодоров посочи още, че е необходима и промяна във финансирането на обществените медии за тяхната дейност в дигитална среда.
Темата за дезинформацията от Русия бе засегната от главния редактор на „Dozhd TV“ Тикхон Джядко, който също бе участник в панела. „Руските власти не искат гражданите да знаят истината. Те изграждат такава атмосфера в продължение на години“, каза той. Според него начинът за справяне с дезинформацията и пропагандата е разпространяването на истина, подкрепена от факти и доказателства.