Апостолите били събрани на молитва в очакване да се изпълни Божието обещание. Христос им се явил, разговарял с тях и ги извел от Йерусалим на Елеонската планина край града. Поразени и дълбоко разтърсени от Христовото възкресение, някои ученици си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви Свое земно, израилско царство, каквито очаквания имали евреите. Но Той отново им говорил за слизането на Светия Дух, което става на Петдесетница, и за благодатната Му сила, която оживотворява и ръководи Христовата църква.
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Както ги благославял, Той се отделил от земята и, подет от облак, постепенно се издигнал към небето, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост във висините. Апостолите се поклонили на възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали: "Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето". Така те потвърдили думите на Христос за Неговото второ пришествие и за всеобщия съд.
Заедно с апостолите при Възнесението била и света Дева Мария.