Костадинов сподели, че е започнал да пише книгата си след едно гостуване в САЩ, където попаднал в дома на колекционер на редки видове пеперуди. Там се родила идеята за структурата на романа, в която всяка глава да бъде подчинена на един вид пеперуда. След това реших какъв ще бъде финалът, а оттам нататък беше лесно, каза Костадинов и сподели, че понякога намествал историите спрямо пеперудите, други път самите те подсказвали за какво да стане дума в дадена глава. От кухнята си писателят издаде още, че трябва героите да бъдат манипулирани героите така, че да стигнат до финала, който авторът знае предварително.
„Ловецът на пеперуди“ е писан за три години и половина. Творя бавно, защото го правя само нощем, след като цял ден съм чел и редактирал, сподели авторът, който е издател. Всеки ден се раждала по половин страница, в неделите - цяла, разказа още той. Трудна за преодоляване била смъртта, с която завършва всяка глава, но той смята, че е успял да я опише леко, без да се усеща драматизма. Действието в романа се развива на няколко континента, като всички истории са истински. Тях най-трудно събрах, призна писателят, за когото по-лесно е било да опише спецификите на пеперудите, отколкото случките на хората. За една от главите се наложило да изчете унгарски роман от близо хиляда страници, за да бъде достоверен разказът за преминаването на прохода Железни врата в миналото с по сто мулета на впряг, разказа Костадинов.
Все пак в центъра на романа е дунавският остров Адакале, като в образа авторът влага основната си идея за края на стария живот и началото на модерните времена. Мнозина от читателите му признаха, че и те биха искали да живеят там, защото всички са равни, няма данъци, моралът е висок.
Толкова добре конструиран роман от български автор не съм чел, сподели писателят Ангел Г. Ангелов, който бе гост на премиерата във Варна. Сред публиката бяха и художниците Христо Христов и Николай Стоев, който отбеляза, че романът е кинаджийски, увлича те откъдето и да го подхванеш и не ти дава да го оставиш. Авторът изрази радост, че вече усеща как неговото творение пораства след всяко представяне и се пошегува, че скоро се надява да има международен паспорт.
Това е втори тираж на книгата „Ловецът на пеперуди“, която получи награда за нова българска проза „Хеликон“ и номинация за български роман на годината на Националния дарителски фонд (НДФ) „13 века България“.