Заради отличните си богословски познания, но и поради пламенната си вяра и самоотверженост Патрикий бил избран скоро преди това за епископ на града. В своето апостолско дело той не бил сам. Както апостолите имали свои верни помощници, така и епископ Патрикий имал край себе си трима усърдни сътрудници: Акакий, Менандър и Полиен. С тяхна помощ, благодарение на голямата си любов към хората и впечатляващо самоотречение, те заедно успели да спечелят за християнската вяра много езичници от града и околностите му. Това обаче било съобщено на местния управител и когато започнало гонението при вероотстъпника император, Патрикий и неговите помощници веднага били арестувани.
Управителят се опитал във философски разговори да убеди Патрикий, че Христос не е Бог. Но епископът със своите риторични умения и отлично богословско образование отхвърлил един след друг доводите на противника. Той посочил думите на апостола: "Мъдростта на тоя свят е безумството пред Бог, както е писано: Той улавя мъдрите в тяхното хитруване". В безсилието си да го обори управителят заповядал да обезглавят епископ Патрикий с тримата свещеници. Христовите последователи се помолили на Бог и навели главите си под секирата на палача. Така един след друг преминали в блаженото безсмъртие на Христовите мъченици, на 19 май.