За да има професионалисти по здравни грижи, трябва да има стимули, каза още Василева.
От БАПЗГ настояха в обръщение към политиците за незабавни мерки за национално приета и нормативно регламентирана методика за устойчиво нарастване на трудовите доходи на медицинските специалисти по здравни грижи; за създаване на устойчива система за планиране на необходимостта от медицински персонал; нормативно регламентирана система за определяне на нуждите минимален брой медицински специалисти за функциониране на всяко звено в системата на здравеопазването; гарантиране на устойчиво кариерно развитие, както и заплащане спрямо квалификацията на специалистите и др.
Слабостите на здравната система възпрепятстват предоставянето на достъпни и качествени медицински услуги и здравни услуги, което предопределя съществуването на устойчив риск за живота и здравето на населението, се казва още в обръщението.
Медицинските сестри в България са 24 281, акушерките са 4175, фелдшерите – 1991, лекарските асистенти - 100, медицинските лаборанти - 3178, рентгеновите лаборанти - 1459, рехабилитаторите - 1268, посочи Василева. Това е доста тъжна картина на кадровия потенциал в България, добави тя. По думите й преди 20 години е имало 168 лечебни заведения, в които са работили 54 хиляди медицински сестри.
Средно в Европа на 100 хиляди души население се падат 750 медицински сестри, докато в България на 100 хиляди души има 377 медицински сестри, допълни Василева.