Фокус беше поставен и върху тезата, че войната и мирът съществуват в унисон, както и на войната в международното право.
Войната като извънредно състояние
За мен войната може да бъде разгледана като вид извънредно състояние. Разсъжденията за отношенията право - война са силно повлияни от възгледите за извънредно положение, открои проф. д-р Янаки Стоилов, който представи доклад на тема „Войната като промяна на правния ред“.
Единият от тях се опитва да включи извънредното положение в сферата на юридическото, а другият го поставя изцяло в сферата на политическото. Оттук привържениците на първия възглед търсят съвместимост между извънредното положение и правото – съобразяване с дължимото, а на втория - със силата – с фактическото, обясни той.
По думите му схващането за налагането на извънредно положение е свързано с неговото налагане, независимо от правото или въпреки правото. Крайната необходимост предпоставя легитимирането и въвеждането на извънредно положение в публичния живот.
Той посочи, че е известна и максимата „нуждата не познава закона“.
Крайната необходимост според модерното право не е изцяло състояние на аномия – т.е. пълно отсъствие на нормативно регулиране. Тя се е превърнала в легална категория на гражданското и наказателното право, а в общ план като извънредно положение на конституционното, заяви проф. д-р Стоилов.
Той отбеляза, че извънредното положение намира място в редица съвременни конституции. Противоположните възгледи по отношение на извънредното положение като че ли не отчитат, че в него има два момента: единият, който можем да го разглеждаме като юридически факт, изцяло е подложен на свободна преценка на тези, които имат компетентност да обявят извънредно положение, посочи проф. д-р Стоилов. По думите му в този случай би трябвало да се следва определена процедура, която предвижда начина на въвеждане на извънредно положение и преценка дали това е направено от компетентни органи.
Той посочи, че втората фаза обхваща правото в извънредното положение. Тогава ние се интересуваме много повече от действието на правото и това се превръща в юридически проблем, заяви проф. д-р Стоилов. По думите му при „извънредното положение“ водещият проблем е кой и как оценява необходимостта от него.
Стоилов отбеляза, че можем да разглеждаме войната в една от формите на извънредното състояние, наред с гражданската война и революцията. Войната подменя или съществено променя начина, по който функционира обществото, като засяга правния ред в неговата цялост. Колкото по-продължителна и интензивна е войната, толкова повече засяга правото и правната система на воюващите държави, изтъкна той.
Доц. д-р. Наталия Киселова също смята, че войната, в разбирането на войната, е част от разбирането за извънредно положение.
Войната в международното право
Мирът и войната са антиподи, които съществуват в единство, заяви проф. д-р Стоилов. Цитирайки нидерландския юрист Хуго Гриций, той отбеляза, че войните се водят, за да бъде постигнат мир. Ако целта на войната не е напълно да унищожи противника, а да го подчини чрез употреба на военна сила, то оформянето на мира е необходимо следствие и финал на войната, добави той.
Ако разглеждаме правото като мирен начин за разрешаване на конфликти, то войната е във висока степен негово отрицание в международните отношения. Но дори войната не може напълно да отстрани правото, възприемано като нормативен ред от държавата или някаква публична власт, произтичащо от група държави, отбеляза той.
Проф. д-р Стоилов посочи, че от влизането в сила на Устава на ООН е имало много случаи на военни конфликти, някои от които от голям мащаб и продължителност, но никой от тях не е бил наречен война по смисъла на правото. Като причини проф. д-р Стоилов открои пропаганда, за да направи войната приемлива за част от населението. По думите му подобни конфликти са наричани защита на населението, хуманитарна интервенция, мироналагаща операция и пр.
От гледна точка на правото той отбеляза, че обявяването на война както по отношение на воюващите държави, така и на останалите, има определени правни последици. Само в контекста на правото на неутралитет, характеризирането на даден конфликт като война запазва важност за държавата и юристите. В такъв случай държавите се разделят на воюващи и неутрални.
По думите му именно заради това някои автори описват понятието война в правото като отмиращо.
Опити за придаване на правна рамка на войната
Проф. д-р Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ, отбеляза, че мирът е формален идеал на правото.
От гледна точка на вътрешното право той посочи, че стоят въпросите кой и по каква процедура може да обяви война или да сключи мир, какво се променя в правния ред при обявяването на война, кои права и техните механизми за защита отпадат и др. От гледна точна на международното право стоят въпроси като разрешена ли е войната и то в кои случаи, кой и кога може законосъобразно да я води, какви са правилата за водене на войната и пр.
Конституционни измерения на войната
Проф. д-р Вълчев обясни, че с появяването на конституционни управления възниква и понятието за военно положение и други. Тогава, по думите му, идват други два въпроса – как войната се отразява на конституционния ред и могат ли да бъдат суспендирани основните принципи на демократичната конституционна държава в името на нейното запазване.
Представата за правото, а оттам и критерият за юридическа валидност, продължава да се опира на идеята за национален конституционен ред. От такава гледна точна Международното публично право (МПП) е система от норми, които са получили валидност от националните конституционни редове, обясни той.
По думите му, ако тази ситуация се промени и светът стане еднополюсен, валидността на МПП би се покачила и войната би станала гражданска война с всички произтичащи от това следствия.