Тази година форумът, който се провежда за втори път, е посветен на предизвикателствата и бъдещето на европейската политика на разширяване в контекста на новите реалности и заплахите за сигурността. Организатор на събитието е Европейският либерален форум с подкрепата на партия „Алианс на либералите и демократите за Европа“ (АЛДЕ) и Атлантическия клуб в България.
Посланикът на Република Северна Македония (РСМ) в България Агнеза Руси Поповска предупреди, че подкрепата за процеса на евроинтеграция в нейната държава намалява. Ние бяхме една от най-евроентусиазираните държави от Западните Балкани, с над 90 процента подкрепа за членство в ЕС. Сега тази подкрепа е спаднала с около 35 процента, каза посланик Поповска.
Тя отбеляза, че проевропейските нагласи в страната са били едно от най-силните оръжия срещу зловредните намеси, на които сме свидетели днес. По думите ѝ обаче нагласите в обществото в РСМ, а и в региона, са се променили и подкрепата за евроинтеграцията намалява. Според Поповска това се дължи на възприятието, че направените обещания не са изпълнени.
За да можем да реализираме статута на страна кандидат за членство, през 2005 г. трябваше да променим конституцията на страната. Сега сме в позиция отново да отворим конституцията, за да затворим тази фаза на започване на преговорите. Тази условност, която се появява в средата на процеса, е причина за разочарование, посочи посланик Поповска във връзка с промените в конституцията на Северна Македония, предвидени в преговорната рамка. Тези промени предвиждат вписване на българите и на други националности в основния закон на РСМ като държавотворни народи.
Най-голямата тревога от гледна точка на РСМ е дългото време, което страната прекара в „чакалнята“ – от получаването на статута на кандидат за членство през 2005 г. до момента на първата междуправителствена конференция, поставила началото на преговорите, миналата година, отбеляза Поповска.
Заместник-министърът на външните работи на Турция Бурак Акчапар посочи, че преговорите на Турция за членство в ЕС, започнали през 2005 г., на практика са спрели. Турция е един от перспективните членове, ние чакаме от доста дълго време по пътя към ЕС, достигнали сме състояние на застой, но не мислим, че ние сме причината за този застой, коментира Акчапар. Той отбеляза, че Турция е част от Европа и една от държавите, които най-много допринасят за сигурността и благоденствието на континента. По думите му хората в страната искат членство в ЕС, но авторитетът на процеса е поставен под съмнение. Последните методологични промени в преговорите по присъединяване не дадоха тласък на процеса нито от страна на ЕС, нито в страните кандидати, посочи той.
В контекста на ситуацията в Украйна турският заместник външен министър каза, че „в европейското семейство трябва да направим така, че континентът да се сближи още повече, да мислим стратегически в по-широки измерения и Европа да се движи напред като едно обединено семейство“.
Подкрепата за ЕС обаче остава силна в Черна гора и в Албания.
Председателят на парламента на Черна гора Даниела Джурович посочи, че подкрепата за процеса на европейска интеграция в страната остава силна и непроменена през последните години – около 80 процента.
Черна гора започна преговорите за членство през 2012 година.
Черна гора е първенец от дълго време в евроинтеграцията, 11 години вече сме в този процес и не малко неща се промениха, включително методологията, отбеляза Даниела Джурович. По думите ѝ промените в методологията са поставили по-силен акцент върху върховенството на закона, прозрачността в самия процес, интегрирането на страните в области, които преди време не са били осъществими.
Джурович отбеляза обаче, че подходът на държавите членки при новата методология не създава особено благоприятна атмосфера по отношение на разширяването. Европейските страни, някои от тях, казват, че не подкрепят толкова силно разширяването, посочи тя.
След агресията на Русия в Украйна фокусът обаче е съществено променен, отбеляза председателят на черногорския парламент и допълни, че се е създала нова обстановка в ЕС и в целия свят. Геополитическите обстоятелства се промениха, акцентът е върху мира и стабилността, каза Джурович и напомни, че все пак и страните в Западните Балкани „трябва да си напишем домашното“.
Тя предупреди, че ако процесът на евроинтеграция продължи твърде дълго, може да настъпи умора и призова за очертаване на времева рамка за присъединяването. Ентусиазмът, оптимизмът няма да продължат завинаги, предупреди Джурович, като уточни, че в Черна гора няма евроскептични политически партии, което е много добре за общата представа за страната. Джурович каза, че разширяването на ЕС е важна тема и в предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори в Черна гора, които се очакват на 11 юни.
Заместник-министърът на външните работи на Албания Меги Фино посочи, че в нейната страна подкрепата за ЕС е над 90 процента. Фино отбеляза, че всички политически партии в Албания подкрепят европейската интеграция, но това не бива да се приема за даденост. Тя увери, че Албания, която започна преговорите по присъединяване миналата година, е ангажирана в процеса и изпълнява задълженията си.
Сръбският изследовател Душан Янич от Института за социални науки в Белград говори за ситуацията в страната, която води преговори по присъединяване към ЕС от 2014 г., и за двойствеността в сръбската външна политика. Официално правителството изразява подкрепа за териториалната цялост на Украйна, но не се присъединява към санкциите срещу Русия, отбеляза Янич. В контекста на войната в Украйна той обърна внимание на ролята на медиите в Сърбия, особено проправителствените, и посочи, че преобладаващата част от обществото не може да си каже думата. Изследователят напомни още, че в Сърбия продължават да се излъчват руски телевизионни канали. Той отбеляза също, че по отношение на енергийната сигурност, официален Белград продължава да се доверява на Москва и „играе и на двете линии“.
Душан Янич изказа личното си мнение, че победа на Украйна ще доведе до промяна в историческото развитие като цяло, а що се отнася до Сърбия – е важно страната да се присъедини към клуба на победителите.
Самото общество в нашата страна си дава сметка какво става в Украйна, каза сръбският изследовател.
Във връзка с процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани Душан Янич отбеляза, че съществуват паралелни процеси на сближаване, като даде пример с Берлинския процес и с инициативата „Отворени Балкани“. Според него е по-добре тези процеси да се хармонизират.