Роден през 1964 г., авторът завършва Средното специално художествено училище за сценични кадри в Пловдив, след което живопис във Велико Търново, където живее и работи до днес. Преминава и школа за офицери във Военноморското училище, след която плава две години с боен кораб като помощник капитан. Над тридесет години е активен алпинист. Бил е в Кавказ, Хималаите, Алпите и почти всяка своя експедиция е съхранил на платното, вдъхновен от различната култура и история на етносите, с които се е срещал, разказа той за БТА. Смята, че най-близки до нас като култура са грузинците и непалците, с които имаме дори еднакъв ритъм на речта. Сред любимите му картини от тези пътешествия е на енигматична врата в Хималаите, за която никой не знае как е създадена. Изобразил е и алпинист по време на изкачване на стръмен склон.
Познава добре и морето, край което е роден. От петгодишен е сред вълните с лодката на дядо си, който живее в Обзор. По-късно претворява тези спомени в картини с рибари и пасажи илария, излизащи винаги когато слънцето грейне във водата. Попитан дали обича повече планината или морето, казва, че и двете са стихии, в които влизаш с благоговение и респект и ако имаш очи да видиш, научаваш много неща.
На платното, което посреща посетителите в галерията, Емил Калоянов е увековечил пилотът Петко Попганчев, който по думите му има 154 световни рекорда, като много от тях не са подобрени. Нарисувал е полета му от 24 май 1932 г. под Стамболовия мост във Велико Търново. Авторът разказа, че се е спускал с въже, за да премери разстоянието от 27 метра, за да бъде точен в пропорциите на самолета на платното. Издирил е архивни снимки на града от началото на 30-те години, за да види облика на сградите. Смята, че може би не е точен само в облаците на небето, защото не знае какво точно е било времето в този далечен ден. Калоянов припомни, че Петко Попганчев умира почти 80-годишен, в цветущо здраве, при нелеп инцидент на 8 март 1983 г., когато го блъска жена, шофирала на заден ход.
Художникът разказа повече и за картината, изобразяваща неговата голяма гордост - параклис, който построяват с приятели за осемнадесет години под връх Ботев в Стара планина. Откриват го на Димитровден през 2020 г. с мъжко хоро, което Калоянов е нарисувал и показва в изложбата във Варна. За инициативата е направен и документален филм. Проектът на параклиса е на архитекта Теофил Теофилов, а изографисването е от трима пловдивски майстори. В градежа са участвали алпинисти, които имат по няколко изкачени осемхилядника. Каменните икони са на космическия скулптор Стефан Комитов, разказа още Калоянов. Кръстът е направен от дъщеря му и нейния съпруг, който е иконописец. По думите на художника, той „пее“, когато духа вятър.
В изложбата си авторът представя още портрети на Петър Дънов, на съпругата и дъщеря си, както и на циганката Ели и балансьора Петко - пациенти на психодиспансера, близо до който живее във Велико Търново.