Галерия „Париж“ празнува двадесет години с изложбата „Моето убежище“

Галерия „Париж“ празнува двадесет години с изложбата „Моето убежище“. Откриването е на 16 май,  съобщават от галерията.
Над тридесет произведения от различни автори ще бъдат показани, като всяко от тях ще е личната интерпретация на всеки по темата.
„Освен настоящите художници, с които работим, ще бъдат показани и такива, с които пътищата са ни са се разделили във времето по една или друга причина, но сега отново ще се съберем в едно пространство, обединени от любовта към изкуството. За пръв път ще покажем и съвсем нови за галерията автори – Димитър Войнов и Димитър Войнов – син“, казват от галерия „Париж“.
В изложбата участват Бойко Колев, Андриан Бекяров, Димитър и Марина Богданови, Юлия Станкова, Владимир Шунев, Петър Димов, Богомил Арсов, Невена Ангелова, Росен Рашев-Рошпака, Иван Стратиев, Мария, Богдан и Валери Върбанови, Станислав Вардев, Анета Яламова, Гуидо Ведовато, Стоян Божкилов, Петко Антонов, Изабел Немечек, Димитър Николаев, Божидар Динков, Искрен Семков, Валентин Топалов, Мариела Димитрова-Мара, Димитър Войнов и Димитър Войнов-син, Григор Ангелов, Деля Чаушева и Руслан Котев.
„Изключително интересни интерпретации ще види зрителят, защото за всеки един творец личното му убежище е толкова различно, интимно и съкровено. За някои от художниците това разбира се е домът, като място на спокойствие, утеха и пристан. За други е изкуството, ателието им, самият творчески процес. За трети е вярата в Бога, както е в творбата на Петко Антонов – „Насаме с иконата“ или пък при Юлия Станкова и картината ѝ „Крехко убежище“, в която мъжът и жената (символ на човечеството), са прегърнати в своята люлка висяща между двата свята на закрилящото добро и дремещото зло. За четвърти като Марина Богданова, убежището е в спомена от детството, където всичко е все още тихо, спокойно, безгрижно, щастливо, там просто се унасяш да слушаш морето в раковина или пък да прегръщаш любимото си коте пред старата къща. А за други като Стоян Божкилов и Богдан Върбанов например, убежището е разбира се в любовта. Там, където няма други,  светът се е разтворил в небитието и има само двама – прегърнати, откъснати и вглъбени един в друг. А за някои пък убежището е във водните светове, в самата природа, там където няма човеци. Толкова много убежища има за всеки един от нас, толкова лични острови, на които можем да избягаме, за да намерим своето утешение, баланс, и вдъхновение, за да можем да продължим обновени своя път. Нека ги открием заедно!“, казват от галерия „Париж“.
/ВСР