Участват Веселин Петров, Майа Тинкова, Боян Петров и Нено Койнарски. Композитор е Добромир Кисьов, а сценографията е на Никола Колев.
„Написана през 1996 година, пиесата на световноизвестния съвременен драматург от каталонски произход Жорди Галсеран, е все още актуална и интересна, показваща проблемите на днешния човек. Сериозният хумор е водещ в действието, а главната тема разкрива на зрителя опасността от прекомерно вманиачаване, което води до разрушителни последици“, разказват от екипа.
СЮЖЕТЪТ
Времето и мястото са неопределени. Един мъж препуска с мотора си през дебрите на своите сънища, за да посрещне раждането и смъртта на незаченатото си дете, масов атентат в Дакота, изневярата на жена си и редица други събития, които преобръщат изцяло представата му за света. Иполит има отлична и доходоносна професия, жена, която го обича, висок социален статус – всичко, за което един мъж може да мечтае. Той изживява американската мечта. След травмата на главата, която получава в мотоциклетна катастрофа, Иполит отключва „дарба“, която заплашва да се превърне в проклятие и да разруши целия му живот.
ГАЛСЕРАН ЗА „ДАКОТА“
„Исках да се поровя в нечий помътен разсъдък, в главата на човек с разбъркани мисли, който се мъчи да си обясни какво му се случва. Историята спонтанно си налучка логиката – особена и непонятна логика, като тази на безумците... Там, където фантазиите се превръщат в истина… И човекът, който сънуваше бъдещето, намери мястото си на света“, пише Галсеран за „Дакота“.
„Комичната предпоставка в „Дакота“ е способността на един човек да вижда в бъдещето си (или убедеността му, че това е така, което е същото). Тези от нас, които нямат подобен дар, правят нещо много подобно – предугаждат с въображението си. Всички имаме очаквания за желания си живот в бъдеще и се стараем да извършваме определени маневри, за да се доберем до целта си, до онова, което наричаме „щастие”. Проблемите започват, когато успеем. Както е казал не помня вече кой, щастието всъщност е всичко, което правим, за да постигнем щастието. Пристигнем ли на местоназначението, то губи чара си. Революционната борба е велико нещо, гадното започва, като я спечелиш", казва още Жорди Галсеран за „Дакота“.
/ДД