Димитър Шумналиев описва любовта като звяр в нова книга

В този роман и обичта е звяр, защото и любовта може да е безпощадна. Това казва по повод новата си книга „Зверове“ Димитър Шумналиев, цитиран от издателите от „Труд“.
„Зверовете открай време хранят човека, страховете, фантазиите му, нападат покоя му, разхождат се из фолклора, все ще се промъкнат в приказките на баба и дядо. Безопасни са извън нас, в Серенгети, в зоологическата градина, в миналото на хомо сапиенс. И безпощадни, когато влязат в душите ни и засмучат битието ни. У всеки човек живее звяр. Защо го отглеждаме? За да насъсква яростта ни, тъй необходима да се борим с живота и неговите проклятия“, казва авторът.
Любовта и и нейното отражение върху човешката душа са сред основните мотиви в книгата. Главният герой преминава през различни емоционални и физически перипетии в преследването на това, която цял живот му е липсвало – чистата любов, но се оказва завлечен в тъмното, мрачното и зверското… което го кара да руши.
Романът „Зверове“ ще бъде представен на 30 май в рамките на Пролетния базар на книгата.
Димитър Шумналиев е завършил българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира френски език и литература в университета на По, Франция. Специализира с диплом писателската програма на Университета в Айова, САЩ.
Завършва с диплом Писателското училище на университета в Айова Сити, САЩ. Работил е във вестниците „Народна младеж”, „Отечествен фронт”, „Литературен фронт”, „Народна култура”, в БНР. Бил е главен редактор на в. „Пулс” и на в. „Факс”, заместник главен редактор на в. „Труд” и главен редактор на вестник „Нощен труд”.
Автор е на книги, сред които „Такова мълчание, такава война” (1975), „Дървото” (1987), „Пари за умиране”, „Тресавището на Абдовица” (1983), „Приют за лисици” (1985), „Любовно досие” (1987, в съавторство с Наташа Манолова), „Меден капан” (1988), „Роман в буркан”, „Речни духове” (1989), „Любовта на крокодила” (1990), „Геена” (1991), „Храмът на осмицата” (2010) и др. / ГН