Най-важното, което се случва в Добрич през периода, застъпен в експозицията, е неговото превръщане от ориенталски в европейски град, каза уредникът в музея Цветан Сашев. По данни от преброяването, малко преди Освобождението в него има около 13 хиляди души, които живеят в двадесет махали с 1 700 мюсюлмански къщи и две махали с 300 християнски домакинства. Издигат се 12 джамии. В следващите десет години градът бавно и полека променя своя етнически облик, разказа Сашев.
По думите му това се вижда особено в централната градска част, където старите примитивни постройки биват сменени от съвременни, проектирани от архитекти от Австрия и Италия. Хората започват да живеят по-удобно и това личи от увеличаването на населението, което в началото на 40-те години на ХХ век вече достига 34 хиляди души. Начинът на общуване се променя дотолкова, че все повече хора искат да говорят френски език. Започват да идват много интелектуалци, които променят профила на града, посочи историкът и обърна внимание, че в изложбата гостите могат да видят предмети, които показват тези процеси.
Сред ценните експонати е вестникът, в който е публикуван указа, с който Хаджиоглу Пазарджик се преименува на Добрич, каза за БТА Цветан Сашев. Това става на 19 февруари 1882 г. по настояване на самите добричлии, което е уникално за България. Местното население се организира в инициативен комитет, прави допитване за името на града и изпраща искане до Варненската областна управа през октомври 1881 г., в което посочва името Добрич, избрано в памет на Деспот Добротица.
Показан е и най-старият местен документ вече с новото име от март 1882 г., сподели още уредникът и припомни, че уникално за града е, че той е единственият, чието име съдържа три думи през османския период, изписвано Хаджи оглу Пазарджик. Според историка свързването му с конкретна личност е просто легенда. Най-сериозната теза е, че в края на XVI век в околността има голям брой хора, в чиито имена се съдържа „хаджи“, понеже идват от Арабския полуостров, разказа Сашев.
Особен интерес в експозицията на музея предизвикват възстановките на кметски кабинет, шивашко и фотографско ателие, гостна и хотелска стая, сладкарница. По думите на един от посетителите това е наситена изложба с много експонати и фотоси, които отварят най-различни теми за разговори за етносите, архитектурата, модата, забавленията и живота на обществото от епохата.