Българите не подсказват на политиците ясен изход от кризата, показват данни от проучване на „Галъп интернешънъл болкан“

Българите не подсказват на политиците ясен изход от кризата, но синхронизация между първите две сили изглежда като интуитивно по-предпочитания избор и поне половината от двата основни електората са свикнали с идеята преди появата на план „Б“. Това показват изводите от проучване на агенция „Галъп интернешънъл болкан“. 
Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено между 27 април и 5 май 2023 г. сред 803 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.
Според данните от проучването, изборите не са оставили обществото с ясно усещане, че са били честни, с изключение на убеждението сред електората на ГЕРБ. Ако изборите се проведат сега отново, резултатът би бил сходен, а губещите могат да продължат да губят, сочат резултатите от допитването. Преди своето обявяване за кандидат за премиер, Мария Габриел се ползва със сравнително добър рейтинг, макар и да е твърде далеч от най-добрите позиции по доверие, показва още проучването.
При изброяването на опции какво правителство да се създаде, най-сериозното натрупване е в отговорите от типа „Не знам/не мога да преценя“: 28,5%. Това е симптоматично за обществения климат в страната. Опцията „Най-добре е да се състави правителство, в което под някаква форма да си сътрудничат и да се подкрепят ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ събира аналогична подкрепа – 28%, а опцията „Най-добре е да се състави правителство, в което под някаква форма да си сътрудничат и да се подкрепят ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има такъв народ“ (ИТН) се ползва с подкрепа от 20,7%. Най-добре е да се проведат нови предсрочни парламентарни избори – това казват 22,8%.
Над половината от привържениците и на ГЕРБ, и на "Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ) са свикнали с мисълта за някаква форма на общо правителство с другия. При ГЕРБ обаче останалите са предимно в опцията „правителство с ДПС, БСП и ИТН“, а при ПП и ДБ останалите са предимно в опцията „нови избори“. Най-осезаеми дялове от привържениците на ДПС и БСП биха се радвали да видят партиите си във властта, дори и близо до ГЕРБ. „Възраждане“ по традиция искат нови избори.
Българите не са убедени, че изборите на 2 април са били свободни и честни – 35% приемат, че са били такива, но 37,4% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. По традиция, привържениците на победилата партия са по-убедени – близо 80% от тях са с положително мнение, а привържениците на загубилата са „на кантар“. За сравнение, дни преди 2 април честни избори очакваха 25,2%, а обратното очакваха 52,1%. Останалите се колебаеха. Тогава обаче, вероятно и с неяснотата на очаквания победител, двата големи електората бяха с колебливи очаквания. След изборите този на ГЕРБ вече определя изборите като свободни и честни, и това е част от обяснението за сегашната разлика спрямо очакванията.
Ако сега имаше избори, те вероятно биха показали сходен резултат с очакваната в такива моменти положителна инерция за печелещите от 2 април и негативна за губещите. ГЕРБ-СДС биха били на първо място с 26,8% от гласовете, а ПП-ДБ – на второ с 24,1%. „Възраждане“ е трета сила с 14,7%, а ДПС – четвърта с 13,9%. БСП е на петото място с 9,1%. Близо около бариерата е ИТН с 4,1%. Недалеч под бариерата личат „Български възход“ с 3,2%, а „Левицата“ е с 1,5%. Останалата подкрепа отива за по-малки формации.
Очакваната при нови избори активност, ако те бяха в началото на май, е около и по-ниска от тази през април – доколкото сега 39,2% заявяват, че със сигурност биха гласували, а това е не по-високо и дори по-ниско от декларираното преди последните избори. Общо 4,3% от всички анкетирани гласуващи се канят да изберат „Не подкрепям никого“, което вещае възможност за лек ръст и в тези гласове.
От агенция „Галъп интернешънъл болкан“ посочват, че по правило у нас при политическите фигури преобладава недоверието и, когато доверие и недоверие са в сходни позиции, това вече е новина. Затова рейтингите (доверие минус недоверие) почти винаги дават минусово число. Последният месец потвърждава тези изводи, показват данните от изследването на агенцията.
Българският еврокомисар Мария Габриел има позиция в челото на „златната среда“ на подреждането по рейтинг с около -45 пункта разлика от доверие минус недоверие, макар като конкретни дялове на положителни оценки (напоследък около 11%) Габриел да е далеч от предните позиции. За сравнение последните в тези подреждания обикновено имат напоследък около -70 пункта, а първото място е около нулата. Разбира се, тези данни отразяват стартовата позиция на Габриел – преди обявяването за кандидат за премиер. „Галъп интернешънъл“ от години отчита доверието в българския еврокомисар на всеки два месеца.
Най-популярна политическа фигура в страната остава Румен Радев със сходни дялове доверие и недоверие в последните месеци около четиридесетте процента, а сравнително добро за българските стандарти доверие има и служебният премиер, председателят на Народното събрание, лидерите на основните партии и т.н.