Днес се отбелязва професионалният празник на българските библиотекари, чиято мисия, според Тарандова, е свързана и с грамотността. „Имаме много програми, които са насочени към формиране на навици за четене, на критично мислене с фокус върху децата от най-ранна възраст до включването им в училищния процес“, коментира тя.
Според нея библиотеките трябва да осигуряват достъп до съвременни технологии за хората от различни възрасти и най-вече за подрастващите. „Обществените библиотеки имат тази функция да осигурят достъп на тези деца до 3D принтери, 3D писалки и VR очила, например. Така че, когато говорим за развитие на умения, децата да могат рано да се срещнат с тези възможности, които технологиите предоставят, да проявяват интерес към професии, свързани с технологиите и след това наистина да имаме повече хора, които са избрали природо-математическите науки като сфера за развитие и професионална реализация в бъдеще“, каза Тарандова.
Медийната грамотност също е сред акцентите в дейността на библиотеките. Наред с журналистите, ние сме от хората, които трябва да им помагат на потребителите на съдържание да бъдат подготвени - как да оценяват информацията, как да следят за автора и за собствеността, как да сравняват фактите, излагани в публикациите от различни източници, коментира изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеки - България“.
Спаска Тарандова посочи, че има тенденция за увеличаване на интереса на читателите към съвременната българска литература. „Една от причините за този интерес е възможността за среща на читателите с авторите. Винаги това има много по-голям ефект - живите срещи и обсъжданията в сравнение с това книгата само да присъства физически в библиотеката“, каза тя. Тарандова допълни още, че електронните и аудиокнигите няма да доведат до залез на печатните издания.
„Когато става въпрос за литература, смятам, че голям процент от хората все още предпочитат съпреживяването на хартиения носител заради цялостната визия на печатното издание, заради илюстрациите, които се използват, заради оформлението. Удоволствието е различно, когато съпреживяваш художествен текст. Когато чете за работни цели, много често човек прибягва до електронни формати“, каза тя.
Пред БТА Спаска Тарандова коментира още в какъв етап е дигитализацията на библиотечните фондове, в каква степен пиратството представлява проблем за този процес и как се променят нуждите и навиците на читателите.
Госпожо Тарандова, каква е ролята на библиотеките в съвременното общество в България и каква е мисията на библиотекаря?
- Ролята на библиотеките в съвременното общество основно е да осигуряват за гражданите свободен и равен достъп до информация от различен характер. Знаете, колко много информационни потоци заливат потребителите ежедневно, така че ние имаме онази критична функция да помагаме на гражданите да се ориентират в морето от информация. Другата основна функция на съвременната библиотека е да подпомага процесите, свързани с грамотността. Затова и имаме много програми, които са насочени към формиране на навици за четене, на критично мислене с фокус върху децата от най-ранна възраст до включването им в училищния процес.
Какви са предизвикателствата пред обществените библиотеките днес?
- Предизвикателствата са от най различен характер. От една страна, това е едно постоянно изоставане в адекватното финансиране на библиотеките през изминали вече 10-15 години, тъй като днес не трябва да развиват само своите книжни колекции. Те трябва да осигуряват достъп до бази данни, за което се изисква абонамент. Трябва да осигуряват достъп до съвременни технологии за хората от различни възрасти и най-вече за подрастващите, чиито родители нямат финансовата възможност да им осигурят всички онези нови технологии. Обществените библиотеки имат тази функция да осигурят достъп на тези деца до 3D принтери, 3D писалки и VR очила, например. Така че, когато говорим за развитие на умения, децата да могат рано да се срещнат с тези възможности, които технологиите предоставят, да проявяват интерес към професии, свързани с технологиите и след това наистина да имаме повече хора, които са избрали природо-математическите науки като сфера за развитие и професионална реализация в бъдеще. Има едно неразбиране в обществото. Единствено равният достъп от най-ранна възраст до различни технологии на различни места, и библиотеките си едно от тях, дава онази възможност след това за кариерно ориентиране и професионално развитие.
На какъв етап е процесът по дигитализация на фондовете на библиотеките?
- Дигитализацията също е едно предизвикателство за библиотеките, тъй като няма национална програма. Надяваме се, сега през Плана за възстановяване и устойчивост да се изгради национална дигитална библиотека. Така че библиотеките самостоятелно или в консорциуми по различни проекти дигитализират своето писмено културно наследство. Водещи в това отношение, разбира се, са Националната библиотека, по-големите регионални библиотеки във Велико Търново, във Варна, в Пловдив и разбира се, по-малките регионални библиотеки, които са фокусирани върху опазването най-вече на периодичния печат, свързан с региона, и след това на ценни книги, които имат.
Не можем все още да говорим за масова дигитализация и достъп до по-голямо съдържание онлайн. От една страна, това е заради авторските права, а от друга страна - заради технологичното изоставане и начина на предоставяне на този достъп.
По какъв начин темата за авторското право е свързана с дигитализацията и имат ли основание притесненията, че появата на произведения онлайн би довело до увеличаване на пиратството?
- Авторското право се простира 70 години назад. Тоест всички онези произведения, към които има интерес, трябва да бъдат със съответните споразумения за дигитализиране. И вариантите са или да се предоставят само на място в библиотеката, но в дигитален вариант, или могат да се предоставят срещу читателска карта и достъп и онлайн.
Ние сме длъжници на обществото, защото всички онези книги, издавани в края на миналия век, имам предвид 80-те и 90-те години, които в момента са извън търговска употреба и читателят може да ги достъпва само физически в библиотеката. А съвременното обслужване предполага хората да имат седем дни в седмицата, 24 часа в денонощието, възможност според своите нужди да имат достъп до тези произведения.
Колкото до пиратството, това е много грешно разбиране, защото знаете, че има платформа, която от отдавна е дигитализирала и предоставя достъп до съдържание. Всъщност, липсата на предлагане води до пиратски практики.
Какво е мястото на електронните книги и аудиокнигите в библиотеките? Могат ли да доведат те до затихване на функцията на печатните книги?
- Не. Към момента библиотеки в страната не предлагат достъп до електронни книги, които да са съвременни. Причините са тези, които ви казах - отказ на издатели да продават електронни книги на библиотеките, липса на функционални възможности за предоставяне и контролиране на този достъп. Тенденцията, по принцип, в цял свят не показва рязко повишаване на ползването на електронни книги за сметка на традиционната хартиена книга. Балансът се запазва и според мен ще бъде така и в бъдеще.
Читателските навици са различни. Когато говорим за деца и подрастващи, отговорността да ги научим да четат по традиционния начин, който е свързан с определени когнитивни процеси, е на нас като библиотекари, на учителите и на родителите. След това, когато детето е подготвено и е развило умения за четене, тогава естествено, че с оглед на образователните процеси ще премине и на четене на от екран.
Когато става въпрос за литература, смятам, че голям процент от хората все още предпочитат съпреживяването на хартиения носител заради цялостната визия на печатното издание, заради илюстрациите, които се използват, заради оформлението. Удоволствието е различно, когато съпреживяваш художествен текст. Когато чете за работни цели, много често човек прибягва до електронни формати, тъй като научната научните публикации все повече ще се предлагат, според мен, в електронен формат.
Как се променят нуждите и навиците на читателите?
- Зависи от възрастта. Всъщност, има едно поколение – хората, над 50 години, например, което ще остане трайно свързано с хартиена книга. По-младите хора предпочитат по-динамични форми най- вече защото си пестят време, когато имат отдалечен достъп до съдържанието и не трябва да се придвижват до физическото място. Малките деца обичат книгите заради заради илюстрациите, заради красота, начина на представяне на историите, програмите, в които са въвлечени артисти за да четат на децата, драматизации, които се правят на библиотеките. Така че, според възрастите навиците са различни. Затова аз смятам, че трябва да се предоставят различни достъпи - на хартиени носители, до периодични издания. Знаете, все повече намаляват, вече почти няма хартиени вестници. Те ще стават все повече онлайн, ще се налагат новинарските сайтове. За момента те са свободни, но в един момент може да се въведат регламенти за платен достъп, така че ние трябва да мислим за всички тенденции и как можем като обществени библиотеки да посрещнем тези нужси, за да сме в полза на хората.
Запазва ли се тенденцията хората да отделят повече време за четене, която беше откроена по време на пандемията?
- Да. Аз смятам, че благодарение на различни кампании, които фокусират вниманието върху важността на четенето за развитието, има тенденция да се чете повече. Причината най-вече, според мен, е, защото се предлагат и различни начини на четене.
Като цяло, не можем да се похвалим, че България се нарежда сред най-четящите нации. Традиционно северните народи, в Централна Европа четат много повече, отколкото се чете в южната част. Имам предвид Португалия, Гърция, Италия, България, в тази част. Не знам дали е поради климатични или други процеси, но в тези страни, например, четат от 25 до 30 процента от населението. Ние сме в порядъка до 25 процента. Докато нали ако вземем Нидерландия или Норвегия - там процентите са 70. Имаме много да работим. Надявам се, че с повече кампании, които обръщат внимание на четенето и на достъпността на книгите, да можем, с течение на времето, да повишим тези проценти или най-малкото, да не позволяваме да спадат.
От асоциация „Българска книга“ съобщиха през 2022 г., че двойно е нараснал интересът към съвременната българска литература през последните седем години. Забелязва ли се тази тенденция и в библиотеките?
- Да, можем да кажем, че българската литература е добре представена. Една от причините за този интерес е възможността за среща на читателите с авторите. Винаги това има много по-голям ефект - живите срещи и обсъжданията в сравнение с това книгата само да присъства физически в библиотеката. Библиотеките отделят специално внимание на българската литература. И дали през програмата на Министерството на културата за обогатяване на фондовете на библиотеките, или със собствени средства, се стараят, според интереса на читателите, да осигуряват повече екземпляри от търсени български автори, за да може повече хора да четат своевременно, а не да се изчаква. Има непрекъснато на места заявки и списъци за чакане за четене на определени автори и само ако имат повече екземпляри, библиотеките ще могат своевременно да задоволят този интерес. Така че това е едно предизвикателство за тях - ограничените им бюджети и как да осигуряват достатъчно екземпляри.
Как участват библиотеките в стимулирането на гражданското участие и социалното сближаване?
- По различни начини. В библиотеките се организират срещи по важни за общността теми, канят се експерти и се осигурява достъп до информация. Така, гражданите имат възможност да се ориентират и да формират собствено отношение към определени теми, свързани, например с опазване на природните ресурси и екологията, с отговорното им поведение като потребители, с адекватна здравна информация. Библиотеката е неутрално място, което предоставя знания от всички сфери. Все повече се говори за библиотеката като за една публична агора, в която се срещат различни мнения и се води публичен диалог.
Тази година фондация „Глобални библиотеки – България“ започва проект по програма „Еразъм“, свързан с информационната и медийната грамотност. Защо е важна темата за дезинформацията за библиотеките?
- Важно е за защото една основна наша функции винаги е била да осигуряваме достъп до информация и знания. Тази информация трябва да бъде достоверна, да отговаря на потребностите на хората. В момента медиите от различен характер. Нашият проект е фокусиран към подпомагане ориентирането в информацията на възрастни хора, над 55-годишни. Това, като цяло, е най-уязвимата група, тъй като не е подготвена за предизвикателствата в социалните медии с разпространението на информация, например. Ако те имат традиционно доверие на радио, на БТА, на телевизията и се сблъскат с новинарски сайтове или блогове, чиито публикации се споделят в социалните медии, те могат да бъдат подведени по отношение на достоверността на една или друга информация. И наред с журналистите, ние сме от хората, които трябва да им помагат да бъдат подготвени - как да оценяват информацията, как да следят за автора и за собствеността, как да сравняват фактите, излагани в публикациите от различни източници. Ако откровените лъжи могат да бъдат открити и по-лесно разпознати, то когато става дума за дезинформация и за пропаганда, там наистина трябва подготовка.
Спаска Тарандова е изпълнителен директор на фондация „Глобални библиотеки – България”. Има дългогодишен опит в библиотечната сфера. Работила е в Столичната библиотека, като от 2008 до 2014 г. е заместник-директор по библиотечната дейност и автоматизация. Има специализация по „Библиотекари от утрешния ден: лидерство и комуникации” от център „Мортенсън” на университета "Урбана-Шампейн", Илинойс, САЩ. Член е на управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация.
Тарандова е един от създателите и на кампанията за насърчаване на детското четене „Забавното лятно четене”. Завършила е Държавния библиотекарски институт, специалност „Библиография и библиотекознание”, история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и „БИН и културна политика” в СУ „Св. Климент Охридски”.