За изключителна археологическа находка от 16 златни предмета в Плиска пише БТА на 11 май 1978 г.

Голямата базилика в Плиска се намира на 1,5 км от останките на древната столица Плиска, открита от чешкия археолог и учен Карел Шкорпил по време на първите археологически разкопки от 1899-1900 г. Базилика е и най-впечатляващата забележителност в района на  Националния историко-археологически резерват „Плиска“. Представлява комплекс, включващ храм, архиепископски дворец и манастир. Построена е от цар Борис I след приемането на християнството от българите. Предполага се, че именно тук през 886 г. са посрещнати учениците на Кирил и Методий и се полагат основите на първата славянска книжовна школа. Монументалната сграда се състои от притвор (преддверие), главно помещение (наос) и двор с колонада (атрий). Постройката се издигала на два етажа. До нея имало аязмо - свещен кладенец, разположен точно в центъра на мартириума. Лековитата му вода била позната още на траките. Разкопките през 70-те години на ХХ век показват, че Голямата базилика била преустройвана, а под нея има останки от друга базилика и основи на езически храм.
През 1978 г. БТА публикува материал, свързан с поредно откритие при археологически проучвания:
И в Плиска – злато!
Плиска, 11 май 1978 г. /Кор. на БТА Ганчо Великов/ При проучването на некропола пред абсидата на Голямата базилика в Плиска археолозите попаднаха на изключителна находка. В гроб на млада жена са открити 16 златни предмета - осем големи копчета украсявали дрехата, три висулки от огърлица и две гроздовидни обеци. Най-интересен между накитите е намереният на един от пръстите на дясната ръка масивен златен пръстен с плочка, върху която има изображение на цветен клетъчен емайл.Според ръководителя на разкопките - доктора на историческите науки Живка Въжарова от Археологическия институт на БАН, златните предмети говорят за едно богато християнско погребение, което датира към края на деветия и началото на десетия век.Златните накити имат прилика с наскоро откритото Преславско златно съкровище, особено пръстенът с клетъчния емайл. Той говори в подкрепа на тезата, че златните предмети, открити в двете стари столици, са могли да бъдат изработени в Средновековна България. Към това предположение води и изображението върху пръстена, което е сходно с познати вече орнаменти в рисуваната преславска керамика.
На същата дата – 11 май но през 1970 г. БТА пише за открито тракийско селище край Марково. В местността Марата над селото са открити и добре проучени два от трите каптажа, от които през Римската епоха се захранва водоснабдителната система на Филипопол. 
Ново тракийско селище
Пловдив, 11 май 1970 г. /БТА/ Тази година научните сътрудници от Археологическия музей осъществяват разширена програма за още по-пълното изясняване на далечното минало на Пловдивския край. Продължават разкопките на Трихълмието в Пловдив, край Асеновата крепост, пещерата Топчика и на други обекти.Наскоро край село Марково бе разкрито едно неизвестно досега за науката тракийско селище. От намерените материали бе установено, че то е съществувало по времето на римските императори Максимилиан /268 - 305 г./,  Лициний /308 – 320 г./ и др. Край селището научните сътрудници попаднаха и на голям тракийски некропол от късноримската епоха. В него погребенията са извършвани чрез закопаване в земята и чрез изгаряне.Използваните при погребалните обреди глинени съдове, намерените обеци и други находки показват, че гробницата е от 3 - 4 век от новата ера.Новите археологически проучвания имат важно значение, тъй като село Марково принадлежи към предградията на античния Филипополис.