Илияна Йотова посочи, че трябва да чуем какво казват другите около нас за България - като направиш три крачки тук и на четвъртата стъпваш на артефакти. Независимо от кой период на историята са, независимо какъв е техния характер, независимо материала, от който са направени, те са огромно богатство, допълни Йотова. По думите ѝ, всичко това ще остане в земята, ако не са музейните специалисти, археолози, историци, реставратори, техници и всички, без които днес музеите не могат да съществуват.
Всеки от предметите, съхранявани тук е една капсула във вечността, посочи вицепрезидентът. Тя допълни, че трудът на музейните специалисти е огромен и пожела всеки да се докосне до този труд, “защото да се докоснеш до вечността не е положено всеки му”.
Тя каза, че много често онези, които работят в музеите сякаш остават настрани, рядко ги канят на големи научни дискусии, сякаш те са едно друго течение в науката, което живее само за себе си или за посетителите в музеите. Аз съм на друго мнение - смятам, че това са най-големите специалисти, че така както те могат да разкрият, да напишат и да аргументират българската история, малко учени, които стоят само в кабинетите си, могат да направят и затова те трябва да бъдат много по-сериозни участници в тези конференции, както и в написването на учебниците на децата, отбеляза Йотова.
Дано не само в следващото министерство на културата има хора, които да ценят вашия труд, да ценят богатствата на България и да знаят, че няма по-добър начин да покажеш добрия образ на страната си навън, освен през културата, през историята, през археологията, през богатствата, през всичко онова, което ние, българите, наричаме духовност, посочи вицепрезидентът.
Заместник-министърът на културата доц. Пламен Славов призова с дълбок поклон на благодарност и признателност да се обърнем към поколенията специалисти и музейни работници, които творят в различни области на науката и които отдадоха своите знания, своята енергия и своя живот, за да бъде днес НИМ храмът на българската национална памет. По думите му това са хората, за които трябва да си спомним, които не трябва да забравяме и на които днес да благодарим. Според него са важни и тези, които ще продължат това свято дело с огромни измерения за духовния живот на нашата страна.
Музеят порасна, каза директорът на НИМ доц. Бони Петрунова и допълни, че 50 години не са много. Имаме пълно основание да му се радваме, да го отпразнуваме както трябва и да зарадваме с поредната красива изложба, която ще ни върне назад във времето, отбеляза още тя и допълни, че ще празнуват през цялата година.
Сред гостите бяха бивши директори на НИМ като акад. Васил Гюзелев и проф. Иля Прокопов, директори и представители на музейни и научни институции в страната.
В 50 постерни пана изложбата "50 от 50" събира и представя част от най-впечатляващите събития, изложби и дейности на НИМ в периода от основаването му до настоящата 2023 г. В юбилейното представяне са включени и над 150 експонати във витрини, които включват част от фондовете на музея, откупени предмети и дарения, както и представителни подаръци.
Националният исторически музей (НИМ) е създаден с Разпореждане № 90 на Министерския съвет от 5 май 1973 г. „със задача да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществени и документални паметници, свързани с цялостната история на българския народ от основаването на Българската държава до наши дни…” За пръв директор на НИМ, през юни 1974 г., е назначен проф. Страшимир Димитров. Още първата изложба на музея – „Праисторическо изкуство в българските земи” (5 май 1975 г.), е заявка за бъдещото надхвърляне на хронологичните граници, заложени в Разпореждането за създаването на НИМ.