Ново изследване представя неиздавани творби на Дора Габе за баща й и Добруджа

Ново изследване за Дора Габе и семейството й бе представено в Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич. Събитието е част от програмата за отбелязване на 135-годишнината от рождението на писателката и 140-годишнината от заселването на семейство Габе в Южна Добруджа.
Книгата „Трябва да разкажа, татко“ е подготвена от Женя Андреева и съчетава документалистика и художествена литература, каза доц. д-р Цветолин Недков от Регионалния исторически музей, който представи изданието. По думите му най-ценното в нея са данните за Петър Габе, сред които обнародваните материали за ранното му детство, училищните години и причините за емиграцията на семейството му от Русия в България. Акцент има и върху обществената му дейност в Добруджа. Петър Габе оставя следа с приноса за построяването на жп линията Добрич-Девня през 1910 г. и борбата си срещу лихварството, което е било голям бич за селяните, припомни Недков. 
Книгата е плод на проучване, което Андреева прави в архивите на баща и дъщеря Габе в София, разказа тя за БТА. Най-голямата й находка в тях е цикълът „Лирическа биография“ (Песни за Добруджа), който е незавършен и неиздаван. Заглавието на книгата е част от този цикъл, в който в стихотворна форма Дора Габе разказва за детството си в Добруджа, родителите си, двамата си братя и сестра си, за игрите и приятелите. Творбите не са подредени хронологично и не е ясно кога са писани, уточни авторката, която поставя в своята книга след всяко стихотворение обяснителни бележки из документите от архивите на Габе. 
Семейството има труден живот след идването си в Добруджа, налага се да се преселват от село в село, разказа Андреева. Петър Габе има много познания, носи плуг за оране, но заварва друга действителност, в която местните го гледат с подозрение, палят и крадат имуществото му, става ясно от описаното от Дора Габе в „Лирическа биография“. Много от спомените си от този първи период на живота си писателката претворява и в книгите си „Някога“, „Когато бях малка“, „Червеното цвете“, „Малкият добруджанец“. Разказва за това и в анкетата с литературоведа Иван Сарандев, припомни Андреева. 
Нейното изследване е породено от факта, че голяма част от живота й е минал на улицата в Добрич, която носи името на поетесата и на която вече има барелеф на Петър Габе. Той умира в София и е погребан там, но гробът му е неизвестен, съобщи Андреева. Според информация в периодично издание на гробното му място е имало камък с издълбан житен клас и надпис „Добруджа“, сподели тя. Нейното мнение е, че след като Петър Габе има такъв голям принос като общественик, писал много в защита на Добруджа, трябва да има по-добра памет за него, като поне се добави информация на гроба на Дора Габе. 
Женя Андреева е родена в Добрич. По образование е филолог, работи като журналист и ПР експерт. Живее в София. Това е третата й книга. Предишните две са краеведски издания, посветени на преселенията на българи от Сливенско и Ямболско в Русия и обратно в Родината, както и на връзката на хайдутина Кара Танас с добруджанското село Паскалево.