Страната ни е представена с едно от най-забележителните съкровища - Панагюрското съкровище, което е акцент в експозицията. В откриването участваха и експерти от екипа на Националния исторически музей в София. Встъпителни думи имаше и от Хартвиг Фишер, директор на Британския музей.
Вицепрезидентът Йотова и министър Тодоров бяха първите официални гости, които разгледаха изложбата, придружени от българския посланик Марин Райков.
По време на откриването вицепрезидентът Йотова благодари на директора на музея д-р Хартвиг Фишър и нарече Панагюрското съкровище визитна картичка на България. “Изложбата е важна, защото показва, че историята се пише не от битките, а от културата”, добави Йотова.
Заглавието на експозицията е: „Лукс и власт: от Персия до Гърция”. Тя проследява връзката между богатството и политиката през първото хилядолетие преди новата ера, като представя ослепителни предмети от Европа до Азия.
Във връзка с изложбата по покана на доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, бяха проведени няколко срещи с куратора на „Лукс и власт: от Персия до Гърция” д-р Джейми Фрейзър в България. В резултат на разговорите най-голямата музейна институция в България договори бъдещите професионални отношения с Британския музей за обмяна на добри практики, експерти в областта на музейното дело, археологията и културното наследство. Изложбата е отворена за посещения от днес до 13 август.
Изложбата изследва една по-сложна история - на лукса като политически инструмент в Близкия изток и Югоизточна Европа в периода 550-30 г. пр. н. е. Тя проследява как царският двор на Ахеменидите в Персия е използвал скъпоценни предмети като маркер на властта, определяйки стил на лукс, който е намерил отзвук в цялата империя от Египет до Индия. Разглежда се как източният лукс е бил възприет в ранната демократична Атина, която се е самоопределяла като заклет враг на Персия, и как той е бил адаптиран по иновативен начин, за да стане социално и политически приемлив. Накрая се изследва как Александър Велики разбива Персийската империя, за да постави началото на нова елинистична епоха, в която източните и западните стилове на лукс се сливат като част от един все по-взаимосвързан свят. В съобщението за изложбата в сайта на Британския музей изрично се акцентира на присъствието на изключителното Панагюрско съкровище от България.
Както БТА писа, Панагюрското златно съкровище е изработено в малоазийския град Лампсак. Датирано е от края на ІV и началото на ІІІ в. пр. н. е. То се състои от девет златни съда - ритони, фиала и амфора, с общо тегло на деветте предмета 6,164 кг, изработени от чисто масивно злато с чистота 23 карата. Смята се, че е принадлежало на владетел на одрисите и е използван при извършването на ритуални действия и религиозни тайнства. Съдовете са богато украсени с митологични фигури и орнаменти. /ИРС