Пиесата „Роуз беше тук“ е сценичен вариант и режисура на Йордан Славейков по интервюта, мемоари и пиеси на Тенеси Уилямс. Преводът е на проф. Евгения Панчева и Йордан Славейков. Сценографията и костюмите са на Юлиана Войкова, композитор е Добромир Кисьов.
“Роуз беше тук” е резултат от срещата на двамата млади и гладни за театър актьори Стела Димитрова и Вилиян Гешев със света на Тенеси Уилямс. Или както го нарича Гор Видал, „човеколюбивият”, казва Славейков.
По думите му това е пиеса за необикновената среща между брат и сестра в една нощ, в която е спасен човешки живот. Пиеса за силата на прошката, но не само. „Роуз беше тук“ не е само спектакъл, който разглежда отношенията между брат и сестра, а е спектакъл-обяснение в любов към театъра, към изконното желание на човека да е друг, да не е само себе си. Обяснение в любов към театралната игра, към публиката, към всички, които са уморени от делника си и мечтаят да са други, различни, да участват в приключения и вярват в чудеса. И най- важното, това е пиеса-призив: да не забравяме никога, че “душата разбира само от любов, за нея никакви логики и доводи не важат.”
ИСТОРИЯТА
Роуз е не просто единствената, любима сестра на Тенеси Уилямс, тя е неговата най-голяма болка и най-голяма му вина. Той цял живот обвинява себе си, че не е положил усилия да я спаси от намерението на майка им Едуина да я подложи на лоботомия. По желание на майката Роуз е лоботомирана, защото е “прекалено, твърде сексуална”. Между двамата избухва скандал, той изкрещява на сестра си “ненавиждам противното ти лице”, след което напуска дома им. Дни по-късно Роуз е подложена на тази варварска процедура. По това време, втората половина на 20-и век, се е вярвало, че лоботомията лекува психични заболявания. Роуз с диагностицирана с ранна форма на деменция. След лоботомията Роуз остава в психиатрична клиника до смъртта си през 2009 година. Тенеси плаща за престоя й.
ПРОЕКТЪТ
„Стела и Вилиян са двама млади актьори, дебютанти. Те се свързаха с мен, питаха дали съм свободен от репетиции, видяхме се. Обсъждахме варианти за пиеси за двама. По това време четях мемоарите на Тенеси Уилямс. И се вдъхнових. На базата на тях, направих драматургична основа. Тенеси Уилямс цял живот чувства вина заради факта, че не е попречил на майка им да прати сестра му в психиатрична клиника. И понеже театърът не е просто велико изкуство, и на сцената всичко е възможно, аз „организирах среща" между Тенеси и сестра му Роуз. Среща, в която тя е „в главата му, в сърцето му", но е и тук и сега при него, наяве. Добавих и диалози от няколко от любимите ми негови пиеси „Трамвай Желание", „Котка върху горещ ламаринен покрив", „Лято и дим".... И се получи спектакъл за силата на прошката, спектакъл, който е обяснение в любов към самия театър. От самото начало зад целия проект стои една дама, която спокойно мога да нарека не просто културен меценат, а възрожденски тип човек – госпожа Таня Станковска“, разказва режисьорът.
/ДД