Петър Тодоров продължава спектакъла "Филифьонката, която вярваше в бедствия" с нова история за Гафсата

"Винаги е голям риск да се направи "втора серия" на нещо, което е било толкова успешно." Това каза пред БТА Петър Тодоров, режисьор и автор на сценария на новото представление "Филифьонката, която вярваше в бедствия: 20 години по-късно", чиято премиера предстои на 5 май на сцената на Държавен куклен театър - Бургас. Спектакълът е продължение на оригиналния "Филифьонката , която вярваше в бедствия" и е дело на същия екип, съставен от режисьора Петър Тодоров, сценографа Ханна Шварц, музиката на Петя Диманова, хореографията на Петя Стойкова и визуални ефекти от Тодор Бачев и Неделина Роселинова. Подобно на първия спектакъл, в този също са използвани съвременни сценични ефекти и техника, която този път е подсилена и съчетана отново с елементи на куклен театър, театър на живо и елементи на клоунада. В главните роли на сцената се завръща тандемът на актрисите Неделина Роселинова (като Гафсата) и Десислава Минчева (като Филифьонката), между които има много силна химия, каза Тодоров. Двете ни пренасят двадесет години след като смерч отнася къщата на Филифьонката в първата постановка. Сега героините от историята на Туве Янсон са в подобна ситуация, но с разменени роли. Гафсата е тази, която е трупала страхове цял живот и те ѝ тежат като бреме, а Филифьонката вече живее спокойно и щастливо. Сега е неин ред да помогне на единствената си съседка и приятелка, с която живеят на отдалечения пустинен северен бряг.Пред БТА Петър Тодоров разказа, че след успеха на първия спектакъл "Филифьонката, която вярваше в бедствия", който преди пет години получи "Икар", както и други награди, с екипа решават, че е добре да обърнат малко повече внимание и на другата героиня - Гафсата, тъй като в първата част фокусът е повече върху Филифьонката. Като най-голямо предизвикателство пред себе си в този процес Тодоров отчита измислянето на "история, която да не пада по-долу от първата, което е страшно трудно". "Разбира се, рискът сега е много по-голям, тъй като и очакванията са много по-големи, но ние сме доволни от това, което постигнахме и се надяваме, че и това представление ще има също толкова добра съдба и ще се развива. Едно представление се развива, когато се играе и когато среща публиката си. Ние, професионалистите, си знаем, че един спектакъл придобива вида, който трябва да има, след десетото представление, след десетата среща с публика. Надявам се и това представление да има добра съдба", допълни Тодоров.Докато историята в първия спектакъл "Филифьонката, която вярваше в бедствия" е с автор Туве Янсон, то настоящото продължението е дело на Петър Тодоров, като той отново се базира на образите на Янсон, но ги доразвива със собственото си въображение. "Аз много се разрових в творчеството на Туве Янсон. Тя има една много голяма серия за муминтролите. Филифьонката и Гафсата са муминтроли - нещо като полумитични тролчета, а не човешки същества. Оказа се обаче, че Янсон е писала много повече за Филифьонката, отколкото за Гафсата. За нея се казва, че тя просто обича да пере и да простира. Затова и ние се захванахме за това и от там създадохме една нашата нова история. Много искахме да обърнем внимание на този персонаж, който ни е също толкова любим, колкото и Филифьонката", коментира режисьорът пред БТА. Спектакълът отново разглежда темата за страховете, но от нов ъгъл - този път Гафсата се е вкопчила в своите малки страхове от това нещо да не се случи с прането ѝ. "Според мен темата за нашите лични страхове е много важна за всеки един от нас. Всеки човек има своите страхове и е важно да говорим за това, да се изправяме пред тях и да ги преодоляваме, като преминаваме, без да се страхуваме какво ще се получи след това. Това е единственият начин да се освободим. Преминавайки отвъд тях, със сигурност намираме нещо по-добро, което не сме търсили заради сковаването, което страховете са ни носили. А това е смисълът на живота - да сме свободни и щастливи", смята още Петър Тодоров.По думите му "Филифьонката, която вярваше в бедствия: 20 години по-късно" е семеен спектакъл. "Нашата цел беше това да е спектакъл, който да е едновременно за много млада, но и за по-възрастна публика, което се постига много трудно. Моето творческо верую обаче е, че могат да се създават спектакли, които да са достатъчно интересни и за деца, и за възрастни. Ние го правим, като разработваме пласт за едните и пласт за другите. Това присъства и в историята и мисля, че зрителят вижда едно, децата - друго, но всички се забавляват заедно."Композитор и музикален оформител на спектакъла е Петя Диманова, която съчетава авторска музика с класически и джазирани произведения. "Искахме да съчетаем оригиналната музика с филмова и джазова музика. Мисля, че подценяваме децата в това отношение, защото колкото по-рано започнат да слушат такъв тип музика, толкова по-добре. Музиката е най-универсалният начин да достигнеш до емоцията на някого", допълни Петър Тодоров.След премиерата на 5 май, "Филифьонката, която вярваше в бедствия: 20 години по-късно" ще се играе отново на 6 май.