Съставител е дъщеря му Антония Маркова. На премиерата присъстваха още неговата внучка Мила Маркова, както и дъщерята на близкия му приятел Васил Ляпчев - Зорница, които също споделиха спомени за Анастасов.
Диригентът е роден на 21 септември 1928 г. във Варна, където завършва Втора мъжка гимназия и цигулка като частен ученик, припомни биографията му Виолета Тончева, която представи книгата. Свири в първия Държавен симфоничен оркестър на Варна. Следва в Държавната музикална академия в София, откъдето е изпратен за две години да учи дирижиране в Пражката музикална консерватория. След завръщането си в България, завършва в диригентския клас на проф. Асен Димитров. От 1968 г. е свързан с Варненската опера, за която работи в продължение на близо 20 години, като за кратко е и неин директор. Неговият творчески път споделя съпругата му Лиляна Симеонова, която е певица, работила и като артистичен секретар на Операта във Варна.
Влади Анастасов е бил съвестен хронист и разказва подробно за турнета и концерти, сподели Тончева. В книгата има много илюстрации и фотоси, както и стихотворения на неговия приятел Васил Ляпчев. Присъстват още отзиви и критика от пресата за постиженията на диригента и трупата, което я прави важно четиво, надхвърлящо биографичното, превръщащо я в летопис на Варненската опера, отбеляза още Тончева.
Размислите и споделените възгледи открояват Анастасов като свободомислещ и непримирим с фалша и користта човек, каза тя и добави, че диригентът е изявявал мнението си срещу властта и кадруването в изкуството и е платил за схващанията си с преместване на работа в дирекция „Музика“, където се занимава със самодейци. В последните си години Анастасов работи много с Театър „Щурче“, Детско-юношеската опера, хорови състави и членува в Музикално общество „Борис Христов“.
Баща ми дирижираше симфонична, оперна, оперетна, музика, но особено му допадаше балетната, сподели Антония Маркова и припомни, че в сътрудничество с дългогодишните хореографи на Варненската опера, известното семейство Йорданови, той поставя редица балетни творби, сред които изключително преживяване за него е балетът „Спартак“ от Хачатурян. „Той много държеше на човещината, на нормалните възпитани взаимоотношения. Винаги имаше обосновано мнение и владееше иронията и самоиронията, които ползваше за разтуха от тягостни преживявания като партийни събрания“, каза още Маркова, но подчерта, че диригентът никога не е бил смазан и уморен от музикантската си работа.
По думите на внучката Мила Маркова, дядо й е бил голям радетел на балета и е присъствал на всяка репетиция и екзерсис на трупата. От него, каза тя, се е научила на стриктно отношение към професионалната подготовка и взискателност към самия себе си до перфекционизъм. „За него не беше важно материалното, а духовното“, добави тя.
След кончината на майка си през 2018 г., Антония Маркова дарява плочи, партитури и музикална литература във Варненската библиотека и Операта. „Важна е паметта за творците и значението им за културата на Варна“, каза тя и пожела богатите хора да спонсорират концерти и опери, а институциите да имат дълг към всеки вид изкуство.