Проф. Джингова-Костадинова благодари за признанието и заяви, че то по много хубав начин официално поставя край на творческия път и на кариерата й. Тя каза, че работата в Софийския университет й е дала възможност да се труди с колеги, с които са не само съмишленици, а и приятели. Специално благодарност отправи към своите учители проф. Ивелин Кулев и проф. Димитър Тодоровски.
"Поглеждайки назад, искам да кажа едно нещо - това, което има значение днес, не са наукометричните показатели, не са публикации, цитати, курсове и всичко останало. Това, което има значение, и което оценявам много, е че през всичките тези години съм изпитвала безкрайно удоволствие от работата, която съм вършела. И това за мен е най-важният резултат", каза проф. Джингова и допълни, че счита, че има някакъв принос в бъдещето, принос, който се дължи на нейните докторанти, които са вече хабилитирани във Факултета по химия и фармация.
Професионалното развитие на Румяна Джингова е преминало изцяло в Химическия факултет (впоследствие Факултет по химия и фармация) на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Доктор е на химическите науки от 2003 г., а две години по-късно е избрана за професор по аналитична химия. В периода 2007-2011 г. е ръководител на Катедрата "Аналитична химия". Проф. Джингова е ръководител на Лабораторията по следови анализ: ИСП техники и радиоаналитични методи, която е създадена през 2011 г. и включва образуваната през 1984 г. Лаборатория по радиоаналитична химия в Катедрата "Аналитична химия".
Проф. Джингова е била председател на Атестационната комисия на Факултета по химия и фармация, и член на редица научни съвети: Факултетен съвет и Научен съвет на Химическия факултет при Софийския университет, Специализиран научен съвет по неорганична и аналитична химия към ВАК, Учебен съвет и Съвет на специалността "Ядрена химия" във Факултета по химия и фармация.
Проф. Джингова е сред основателите на важната за българската ядрена енергетика специалност "Ядрена химия" във Факултета по химия и фармация при Софийския университет, която е въведена през 2006 г. и е неин ръководител до 2017 г.
Тя има богат преподавателски опит, води лекции по "Ядрени методи за анализ", "Радиоекология", "Радиоаналитична химия", "Аналитична химия", "Инструментални методи за анализ", "Химия на околната среда", "Аналитична химия на околната среда", "Същност и видове мониторинг", "Методи за контрол на замърсяването на обекти от околната среда" и др.
Научните й интереси включват развитие и приложение на инструментални аналитични методи за изследване на обекти от околната среда, археологични и биологични проби, с оглед на биомониторинг, йономика и специационен анализ, развитие на аналитичната химия на околната среда, радиоекология, белязани и хелатни комплекси с радионуклиди за диагностични и терапевтични радиофармацевтици, екометрия, археометрия.
Съществени методични приноси са постигнати при оптимизиране, разработване и валидиране на методи за мултиелементен и специационен анализ. Активната и разнообразна научноизследователска дейност е свързана и с приложение на предложените методи за екологични проучвания, изследване на археометрични, геологични, биомедицински проби и др. Въведен и стандартизиран е растителният вид Таrахасum оfficinale (глухарче) като биомонитор, който впоследствие е прилаган за оценка в Полша, САЩ, Канада, Германия и др. Под нейно ръководството за първи път в България са проведени изследвания и е определен йономът на Таrахасum оfficinale. Разработен и възприет е и подход за оценката на замърсяване на екосистемите при използване на биоконверсионен фактор и др.
Проф. Джингова е автор и съавтор в повече от 150 научни публикации. Има над 1300 цитата на нейните научни трудове. Под научното й ръководство са защитени над 50 дипломни работи и шест докторски дисертации, като всички нейни докторанти продължават да се занимават с научноизследователска и преподавателска дейност в областите на аналитичната и биоаналитичната химия, радиохимията и радиоекологията, археометрията и др.
Проф. Джингова е водещ изследовател в Центъра за компетентност "Чисти технологии за устойчива околна среда - води, отпадъци, енергия за кръгова икономика" (Сlеаn&Сiгсlе). Тя участва в Националната научнa инфраструктура INFRAMAT (Модерна изследователска инфраструктура в подкрепа на науката, културата и технологичното развитие).