Милков представи в Ловеч книгата си "Истории от ръчния багаж", а тази вечер е представянето на изданието в Тетевен. В книгата той описва не само срещите си с епохални персонажи, но размишлява за интригуващи места и събития, накарали го да се превърне в усърден колекционер на преживявания. За почти 30 години работа като журналист за в. „24 часа“ отразява най-важните събития в Триполи по случая с българските медици, бил е военен кореспондент в Афганистан и Ирак, отразява и още редица регионални конфликти в Близкия изток и Африка.
Пред БТА журналистът разказа, че в Судан е намирал изключително гостоприемство от непознати хора, които по никакъв начин не могат да бъдат наречени богати във финансов смисъл, а на душевност и любов. „Суданците са хора, които са ми демонстрирали през годините толкова човешко чувство, че завинаги съм влюбен в тази страна. Гледайки какво се случва там, няма как да не съпреживявам, защото си представям всички тези мили и добри хора, които без да ме познават са отваряли къщите си, с които сме споделяли храна, емоции, танци и песни, а сега незаслужено страдат“, каза той.
„Военният конфликт води до задълбочаване на икономическата криза и цялото това бреме се изсипва на главата на обикновените хора“, коментира Милков. Според него единственият начин този конфликт да се реши е „регионални и световни играчи, които са намесени в тази криза, да използват своята власт и да принудят тези двама генерали Абдел-Фатах Бурхан и Мохамед Хамдан Дагало да седнат на масата на преговорите и да намерят решение извън военното“.
По думите му и двамата генерали биха могли да се сражават дълго време, тъй като имат достатъчно пари, оръжие, хора и подкрепа от чужбина. „Те са подкрепяни от чужди играчи, които биха могли да наложат волята си. Не вярвам, че военният конфликт би довел до печалба за някоя от страните в дългосрочен план, а напротив - всички губят от това“, смята журналистът. Според него нито една от съседните държави на Судан няма да спечели, ако конфликтът продължи.
Георги Милков припомни, че Судан има съдбата на повечето страни в Африка - да бъде управлявана повече от 30 години от еднолична власт, която приключи през 2019 г. със свалянето на дългогодишния президент генерал Омар ал-Башир. „Тогава хората на Судан помислиха, че най-накрая е дошло времето, в което могат да се надяват да имат нормално управление, но техните надежди бяха излъгани“, каза журналистът.
Той добави, че през август 2019 г. се е преминало към споразумение за разделянето на властта. Назначен е цивилен министър-председател, а от страна на военните тези двама генерали, които сега воюват помежду си, е трябвало да гарантират сигурността в страната. „Судан е голяма държава с много проблеми, с различни етнически и културни общности, която, ако няма добра армия и служби за сигурност и вътрешен ред, е обречена на хаос“, посочи Милков.