На 24 април 2015 г. 43-ото Народно събрание определи този ден за възпоменание на жертвите на арменския народ в Османската империя 1915-1922 г., каза председателят на парламента Росен Желязков. Паметта на жертвите не може да бъде тема за политически дебат, не може да разделя, още повече че сме в периода между Възкресение и Възнесение Господне, призова той. Бог да прости жертвите и нека да помним, заяви Желязков.
Декларациите на парламентарните групи в 49-ото Народно събрание бяха прочетени в началото на днешното пленарно заседание, което започна с повече от 20 минути закъснение заради председателски съвет.
Пръв думата взе лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който каза, че 24 април 1915 г. е най-мрачната дата не само за арменците по света, но и за човечеството, защото това е началото на първия геноцид през 20 век в такива огромни мащаби. Геноцидът над арменците е не само трагедия за тях, но и престъпление със световни измерения срещу цивилизацията и човечеството, коментира той. Това е началото на процеса по заличаване на Християнството в пределите на тогавашната Османска империя преди 100 години, добави Костадинов.
Днес 108 години по-късно арменците и световната общност – 34 правителства по света, Европейският парламент, ООН, Съветът на Европа, еврейски организации в Германия и САЩ почитат жертвите на този геноцид, отбеляза лидерът на „Възраждане“. Турция все още отказва да го признае и да се разкае за стореното, коментира той.
Българският парламент, за съжаление, също се опита да го неглижира през 2015 г., когато беше приета една декларация, в която не беше използвано определението геноцид, а масово изтребление, каза още Костадинов и добави, че след приемането на решението парламентът е почел с едноминутно мълчание арменските жертви, но присъстващите в залата тогава депутати на ДПС са я напуснали.
Последва декларация на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), в която Илина Мутафчиева посочи, че 24 април е дата за възпоменание на погубените около 1,5 млн. арменци и опита за унищожаване на арменския народ. Тя отбеляза, че през 2015 г. Европейският парламент е обявил 24 април за ден в памет на жертвите на геноцида, а 16 от държавите членки на ЕС са припознали официално арменския геноцид, „доказан категорично с исторически факти и документи“.
На тези, които само са искали да минат през страната ни, България дава свободен коридор, на другите, успели да изградят свой втори дом тук, правителството на Александър Стамболийски дава българско гражданство през 1923 г., припомни Мутафчиева.
Островът на спокойствието за нашите братя-арменци се оказва България в началото на 20 век. А днес тя е такъв за украинските граждани, бягащи от войната на Путин, и действията на българите, хилядите доброволци, които помагат за приемането на около 70 хиляди украинци през 2020 г., са доказателство за това, каза депутатът. Макар че в декларацията си от 2015 г. Народното събрание успява да избегне думата „геноцид“ и използва „масово изтребление“, ние от ПП-ДБ намираме за дълг да назовем събитията с истинските им имена, да ги признаем и осъдим като „геноцид“ и престъпление срещу човечеството.
Зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Атанас Зафиров също припомни, че на 14 април 2015 г. българският парламент е приел решение за признаване на масовото изтребление на арменци в Османската империя през 1915-1922 г. „С този акт се присъединихме към нациите по света в припомнянето на тази болезнена история. Много от оцелелите бяха принудени да започнат нов живот, в нови земи, включително и в България“, каза той. „Разказаха своите истории и тези на предците си, за да помнят и гарантират, че геноцид като този, който се случи преди 108 г., никога повече няма да се повтори“, заяви още Зафиров.
Нека без страх да говорим открито срещу омразата, да отстояваме правата на човека и да предотвратяваме зверствата и заедно да удвоим усилията си за по-добро бъдеще, призова депутатът.
Той посочи, че от „БСП за България“ са внесли предложение в Народното събрание да се почете с минута мълчание паметта на жертвите.„За съжаление, председателският съвет отхвърли това наше предложение“, каза той.
Председателят на парламента Росен Желязков взе думата, за да направи следното уточнение: „Тъй като г-н Зафиров не е бил на председателски съвет, не е имало решение или каквото и да е друго становище, което да се характеризира с думата „отхвърляне“.
В изказване по темата председателят на ДПС Мустафа Карадайъ призова днешната дата да не се използва за политически цели. Той припомни, че в историята има много дати и събития, свързани с „кръвопролития, отнемане живота на милиони души, издевателства и унижаване на човешкото достойнство“.
„Всички ние дължим състрадание и съчувствие към жертвите във всеки един момент като хора, но в същото време ясно трябва да се разграничаваме като политици от избирателен подход към историческите събития, както и от теми, които могат да прокарват нови разделителни линии и да противопоставят групи, народи, държави“, коментира Карадайъ.
Той каза, че трябва да се проявява политическа мъдрост и отговорност, за да „не се стига до експлоатация на една историческа тема с цел обслужване на политиката на разделението и противопоставянето“.
Лесно е да се осъждат подобни трагедии 100 г. по-късно, когато събитията са отминали, историците са казали своята дума, коментира и Тома Биков от името на ПГ на ГЕРБ-СДС. Трудно е било, когато тази трагедия се е случвала, тогава българският народ е приел бежанците от Армения, защото и самият български народ или части от него са били подлагани на гонения и репресии, отбеляза депутатът. Трудно е да се реагира на подобни трагедии в настоящето и това го знаем от опит, защото подобна трагедия се случва на 300-400 км от българската граница и трябва да вземем ясно отношение към нея и да се разграничи жертвата от палача, изтъкна Биков. По думите му ценността на човешкия живот, правото на съществуване на една национална общност, на една държава, са нещо, което не би трябвало да бъде поставено под въпрос, а в Украйна е поставено. "Когато излезем тук и осъждаме Османската империя отпреди 100 г., но не сме в състояние ясно и категорично да осъдим действията на руската империя в настоящето, означава, че може би сме малко лицемерни", изтъкна депутатът.
Всяка година в този парламент се случва едно и също – една трагедия се използва за политически цели и тази година не е по-различна, каза председателят на ПГ на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов в декларация от трибуната на Народното събрание. Той добави, че арменският геноцид е част от българската история. Според Йорданов българският народ има ясно изразено отношение към тази трагедия. Може би е най-добре формулирано в стихотворението на един от най-великите български поети Пейо Яворов - „Арменци“, отбеляза той и прочете откъс от него.
(По материала работиха Теодора Цанева, Нелли Желева, Борислава Бибиновска и Никол Николова.)