Проблемите на природата в България
София, 22 април 1990 г.
С този ден населението на 140 страни постави началото на десетилетието на екологията, на борбата за оцеляването на природната и цивилизацията, пише в новината, като се подчертава, че България е една от първите, която се е присъединила към идеята за отбелязването на Деня на Земята.
“Защото ако народите не действуват бързо и съгласувано, бъдещето на планетата е обречено на бавна екологична агония“, се подчертава от автора на новината.
В страната е имало акции за залесяване, за почистване на дворове и улици, както и на планините. В Студентски град е имало събор, с богата програма. Посочено е, че гражданите настояват да се спре „внасянето на двутактови автомобили, които много замърсяват въздуха“.
Русе, 22 април 1991 г.
Събитията в Русе са под знака на общочовешките теми – „Опазването на природата и грижата за децата“, се посочва в бюлетина. Разказва се, че по инициатива на Русенската митрополия, обединила организаторските усилия на различни политически и обществени формации в града, е имало концерт на детския ансамбъл „Русчуклийче“ и „Хора на момчетата“. Беседа на тема „Земята и децата в библейско-исторически аспект“ изнесъл тогавашният Смолянски викария епископ Нестор, който е бил член на Зелената партия.
Денят на планетата Земя е честван и в Средно общообразователно училище „Максим Горки“, където от няколко години има специализирана програма по екологично образование на учениците. Младите русенци са направили и тематични изложби на домашни животни, рисунки фотоснимки на тема „Природната среда“ и други.
София, 22 април, 1992 г.
Под заглавие „Изложба за Международния ден на Земята“ се разказва за празника следващата година. Тя се е състояла в Националния музей „Земята и хората“, където столичани са имали възможност да видят изложените български филателисти – сбирки „Полезни изкопаеми“, „Минерали“ и „Геодезия и картография“.
В изложбата участие взимат и представители на Съюза на нумизматиците. Със своите експонати те показват използването на различни метали при монетосеченето от най-древни времена, отбелязва също авторът на новината.
Шумен, 23 април 1992 г.
Над 70 на сто от промишлените и стопанските предприятия в шуменска община имат изградени пречиствателни съоръжения – така започва информацията, посветена на замърсяването на природата. Анализите показвали, че реките Поройна, Енчова и Камчия са силно замърсени и не отговарят на нужните категории за чистота, а в някои участници даже са вредни за напояване.
„Във водите им е регистрирано наличието на големи количества масла, нефтопродукти, фенол, неразтворими вещества“, отбелязва бюлетинът. Постоянни източници на замърсители и на отрови са държавният екарисаж, маслодобивната фабрика, химическия завод „П. Волов“, завод „Шуменско пиво“ и още около 30 предприятия.
„Опасността е надвиснала и над селскостопанските земи в района. Тя идва от неправилното третиране на посевите с минерални торове, нарушаване изискванията за тяхното съхраняване, товаренето и разтоварването им. Дори такъв важен резерв за плодородие, какъвто е оборският тор, гниейки около животновъдните ферми и комплекси също нанася непоправими щети на почвите“, обяснява авторът.
„Бащата на Деня на Земята“ и международните инициативи
Вашингтон, 22 април 1990 г.
Инициатор на Международния ден на Земята през 1970 г. е бившият сенатор-демократ от щата Уисконсин Гейлорд Нелсън, който сега е почетен председател на акциите по повод кръглата годишнина. Целта е била да се привлече вниманието към екологичните проблеми, пред които е изправена планетата.
В друга статия от следващата година се посочва, че замърсяването на околната среда от човека се оценява като един от най-острите проблемите, които трябва да бъдат разрешени. „В годината, изтекла от предишния празник на планетата досега, американските еколози постигнаха много: най-малко половината от американците предават битови отпадъци в пунктовете за вторична преработка, конгресът прие закон за опазване на чистотата на въздуха, ограничава се изсичането на горите“, разказва авторът. И добави, че за Ен Би Си изпълнителният директор на екологичната организация „Пъблик Интерест Рисърч Груп“ Джин Карпински е подчертал, че през 1990 г. е бил „рекорд по причиненото от „парниковия ефект“ затопляне на планетата.
Вашингтон, 22 април 1993 г.
В статия на „Асошиейтед Прес“ Гейлорд Нелсън разказва, че е прекарал дълго време за в търсене на съмишленици за опазването на планетата.
„Околната среда вече излезе на преден план“, казва тогава 76-годишният Нелсън.
Нелсън си спомня, че през 1970 г. десетки конгресмени и сенатори поискали копия от речите му, за да знаят какво да кажат по този повод. „Деветдесет и пет процента от тях никога не бяха говорили за околната среда, каза той. Това време отмина“, смята той.
„Целта ми през 1970 г. бе цялата страна да демонстрира голямата си загриженост и да привлече вниманието на управляващите, които пренебрегваха този въпрос. Знаех, че обществеността далеч по-ясно създава проблема от политическа върхушка. И успяхме да привлечем вниманието й“, посочва още Нелсън.
Мадрид 22 април, 1990 г.
В бюлетина на БТА се посочва, че испанската секция на „Грийнпийс“ е събрал стотици привърженици на Мадридския площад, носещ името на Колумб, за да пусна в „не съвсем чистото небе на града“ голям балон с надпис „Един ден за спасяването на Земята, 364 дни – за нейното унищожаване.“ Улични представления, плакати, брошури, листовки и концерти са били част от акциите в Барселона същия ден.
Природозащитниците от Кордова организирали състезание за бързо достигане до определена точка, използвайки три различни транспортни средства: автобус, велосипед и автомобил. „Победи велосипедът, следван от автобуса. Личният автомобил в големия град се оказа най-бавен“, се казва в новината. Целта на това своеобразно състезание е била да се убедят хората в предимствата на екологично чистия транспорт. Испанските еколози се стремят да докажат, че запазването на Земята е и личен въпрос на всеки, четем още в бюлетина от Мадрид.
Рим, 22 април 1990 г.
Манифестации, конференции, походи сред природата, раздаване на екоподаръци като горска почва, ручейна вода, дръвчета и цветя за разсаждане – това са част от инициативите за Деня на Земята в италианската столица
Италианците са инициатори на създаването на първата „зелена“ конституция на планетата. „Черновата“ ѝ бе изготвена в Университета на Сиена и бе подписана от представители на научните среди от 28 държави и на някои световни организации, се припомня в бюлетина. Обяснено е, че проектът ще бъде представен на ръководителите на седемте най-развити индустриални държави по време на срещата им през юли в Хюстън същата година.
Мексико, 22 април 1990 г.
За детско шествие, с поставянето на цветя пред статуята на Бог Тлакок, разположена на входа на Антропологическия музей в огромния пакт „Чупултепек“, се разказва в бюлетина тогава. Тлакок е почитан от ацтеките като божество на държа, а в по-общия смисъл на водата, без която няма живот, уточнява авторът. На празника има и парад на старинни каляски – символ на екологично чисти превозни средства. Обръща се внимание, че когато испанските колонизатори стъпват в Мексико въздухът над долината, в която е разположена днешната столица, е бил „кристално чист“.
Още факти
Международният ден на Майката Земя е честван за първи път в САЩ на 22 април 1970 г. по инициатива на сенатора Гейлорд Нелсън като Ден на Земята, проведен в стотици градове на страната. Основен координатор и организатор на проявата е студентът Денис Хейс. Той създава екип от 85 души, за да популяризират събитието в цялата страна, сочи информация на отдел "Справочна". През 1990 г. Хейс организира международна кампания за защита на планетата, като на 22 април се включват близо 200 милиона души в 141 страни, поставяйки проблемите на околната среда в световен мащаб. Оттогава денят е международен и се отбелязва в много страни в света.
На 22 април 2009 г. Общото събрание на ООН приема резолюция A/RES/63/278, с която провъзгласява 22 април за Международен ден на Майката Земя, за да се напомни на международната общност, че майката Земя е общоприето название на планетата Земя, което отразява взаимовръзката между човека и другите живи същества на планетата.
През 2023 г. акцентът е преходът към по-устойчива икономика, която работи както за хората, така и за планетата.