В ролята на Алфред Жермон гостува италианският тенор Валерио Борджони, който дебютира в България през лятото на 2021 г. в ролята на Родриго от операта „Жената от езерото" на Росини. Жорж Жермон ще изпълни румънският баритон Йонуц Паску, гостувал като Риголето и Скарпия. Станислава Момекова ще бъде Виолета.
Настоящата постановка на операта е от 2013 г. на режисьора Пламен Карталов, художника Иван Савов и хореографията на Риолина Топалова. Тя възстановява легендарната „Травиата“ на Пламен Карталов от 1983 г. представена в Русенската опера, която събуди интереса на зрители, критици и артисти не само с пищността си, но и с опита от първото спонсорирано оперно заглавие.
„Вердиевият репертоар е златна мина за всеки оперен артист, а „Травиата” – перла в короната на всеки оперен театър“ казва Пламен Карталов.
ИСТОРИЯТА
„След петдесет години никой не би си спомнял за моята „Дама с камелиите”, но Верди я обезсмърти“, казва Александър Дюма-син.
„Травиата" е триактна опера от Джузепе Верди, с премиера на 6 март 1853 г. в театър „Ла Фениче", Венеция. Либретото е на Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите" от 1848 г., както и неговата театрална адаптация от 1852 г.
У нас „Травиата" е представена още през 1891 г. от оперното отделение на „Сълза и смях" и след това отново в София през 1910 г. с диригент Тодор Хаджиев, режисьор е Константин Михайлов-Стоян и художник Александър Миленков, последвана от много други през следващите години.
Вече 170 години това е една от най-изпълняваните опери. Различни специализирани списания и уебсайтове я класират сред първите десет. През януари 1852 г. Верди пише на Антонио Бареци (баща на първата му съпруга): „Нямам какво да крия. В моя дом живее свободна, независима жена, обичаща самотния живот като мен, с богатство, което я предпазва от нужда. Нито тя, нито аз дължим на някого обяснение за действията си. Кой знае дали постъпваме правилно или не, но и кой има право да ни проклина?".
По това време Верди живее с оперната певица Джузепина Стрепони, която е изпълнявала неговите героини в оперите „Оберто", „Набуко", „Един ден царуване", „Ернани" и „Двамата фоскари". Двамата са изложени на враждебността на буржоазното общество в Бусето. Но за разлика от писателя Александър Дюма-син Верди не прави автобиографична творба, а само открива сходни моменти в описаната ситуация.
НАЧАЛОТО
Историята по създаването на „Травиата" започва през септември 1851 г., когато Антонио Гало импресарио на венецианския театър „Сан Бенедето" иска от Джузепе Верди да напише нова опера. В началото на следващата година се включва и импресариото Карло Марзари, секретар на театър „Ла Фениче", с предложение за творба за карнавалния сезон на 1853 г. През пролетта е подписан договор и е определена сумата. Но операта все още няма име.
От декември 1851 до май 1852 г. Джузепе Верди и Джузепина Стерпони са в Париж, където на 2 февруари гледат премиерата на пиесата „Дамата с камелиите" по романа на Александър Дюма-син. Още тогава композиторът започва да пише новата си опера, както свидетелства осиновената му дъщеря Мария Филомена Верди.
В писмо до негов приятел Верди обяснява, че работи върху нова опера, която вероятно ще бъде наречена „Травиата": „Това е тема от нашето време. На някой може и да не се харесва..., но аз го правя с голямо удоволствие".
Верди иска действието да е в днешния ден (1852), костюмите също да са от днешния ден, но за да получи одобрението на цензурата администрацията на „Ла Фениче" премества действието в началото на 18 век. Желанието на Верди е изпълнено едва пет години след кончината му през 1906 г. с декори и костюми от 1850 г.
За изпълнителката на новата си героиня композиторът иска тя да е „от първа величина", „да е млада, елегантна, способна да пее със страст". За жалост въпреки възможността да избира, включена в договора му, той закъснява и изпуска срока да направи корекции. Така още преди да започнат репетициите Верди заявява „че е сигурен във фиаското".
На 21 февруари 1853 г. Верди пристига във Венеция, за петнадесет дни, завършва оркестрацията и ръководи последната репетиция.
ПРЕМИЕРАТА
Премиерата е с Фани Салвини-Донатели - Виолета, Лодовико Грациани - Алфредо и Феличе Варези Жорж Жермон. На пулта е Гаетано Марес, който в същия театър предишни години вече е дирижирал „Ернани", „Атила" и „Риголето".
Най-разпаленият критик на постановката и изпълнителите е самият Верди, който е изключитгелно недоволен от декорите, костюмите и певците. Той дори изразява своето недоволство в „Gazzetta musicale di Milano". Въпреки това операта има девет представления и в крайна сметка публиката отдава дължимия възторг и на музиката, и на певците.
След дълги увещания след една година Франческо Мария Пиаве получава съгласието на Верди „Травиата" да бъде поставена отново във Венеция, но този път в театър „Сан Бенедето". Правят се и корекции особено във второ действие, като композиторът взема под внимание забележките на Феличе Варези (Жорж Жермон). През октомври 1853 г. Верди е отново в Париж и работи върху „Сицилианска вечерня", така че за новото приключение се доверява изцяло на Пиаве. Но този път одобрява и певческия състав. Така на 6 май 1854 г. е триумфалното завръщане на „Травиата". Този път на пулта е Карло Ерколе Бозони, Мария Специя е Виолета, Франческо Ланди - Алфред, Филипо Колети - Жермон.
УСПЕХЪТ
Тито Рикорди пише на Верди: „... никога не сме виждали във Венеция такъв значителен успех като този на „Травиата“... Гало ми казва, че третото изпълнение е било разтърсено от неописуема буря от аплодисменти и че последното действие е минало дори по-добре от първите две вечери - ако това изобщо е възможно".
Неговият приятел Чезаре Виня, известен лекар алиенист, голям любител на музиката и музикален критик, който анализира причините за неразбирането на произведението през предходната година допълва: „Същите зрители, които осъдиха произведението, сега се хвалят, че винаги са го оценявали като великолепна опера".
Критикът Томазо Локатело обобщава случая в „Gazetta privilegiata di Venezia": „Стойността на тази музика е висшето красноречие, съдържащо се в нейните фрази, това е върховното умение на нейните комбинации от звуци. Благодарение на тях композиторът развива ситуациите с помощта на инструментите, внушава страстта по-добре, отколкото с думите, сякаш изобразява мислите на героите... Този, чийто очи остават сухи пред това, няма човешко сърце в гърдите".
/ДД