По думите й историята е художествена измислица, но самите образи, които са изградени във филма, основно – на Марсо и Боби, са изградени по техен характер. „За мен най важното е срещата с хората – различни енергии, различни съдби. Понякога очакваш нещо от даден човек, след като си чул нещо за него или си видял в медиите, или пък някой ти е казал... Но личната среща с отсрещния човек е най-важното. Защото научаваш от всеки един човек на този свят по нещо – малко или много“, казва Панчева.
СЮЖЕТЪТ
Боби, Марсо и Георги са момчета, които следват мечтата си да станат известни рапъри. Но пътят, който трябва да извървят до заветната цел, е осеян с много трудности, разочарования, предателства и любов. Пътищата им се разделят във времето. След смъртта на баща му, който е разследващ полицай и се смята, че е убит по поръчка на влиятелен мафиот, Георги решава да се откаже от детската си мечта да бъде рапър и влиза в системата на МВР с цел разобличаването на престъпника, отговорен за смъртта на баща му. Докато Марсо и Боби продължават да гонят целта си да станат рапъри, навлизат в подземния свят и започват да работят за Любо Кокала, който ги въвлича в сериозни проблеми.
ЕКИПЪТ
Сценаристи са Тео Чипилов и Моника Найденова. Оператор е Денислав Николов. Музиката е на Борис Харизанов, Зипо и Слаш (Христо Христов и Стоян Стоянов), Murda Boyz. Звук – Петър Костов.
В ролите са Марсел Величкович-Марсо, Божидар Костадинов, Дилян Калчев, Дамян Савов (DJ Дамян), Изабела Иванова, Атанас Михайлов.
Режисьорката Виолет Панчева пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за провокацията, за работата с непрофесионални актьори, за публиката, към която филмът е насочен, за субтитрите и за каузата в „Murda Boyz: Махленска класа“.
Г-жо Панчева, какво беше режисьорската провокация за Вас с този филм?
- Може би, най-вече, това, че работих с неактьори, което е доста интересно и доста сложно като процес. Това най-много ме провокира. Тъй като трябва да се научиш да говориш на езика, на който ще те разберат. Защото, когато работиш с актьор, самото време, което минава за репетиции, и самият начин, по който разговаряте, е доста по-различен.
Според зрители филмът е доста суров и брутален. Търсен ефект ли беше, или просто това е реалността, която вие показвате?
- Смятам, че има доста доста неща, за които може да се каже, че са чиста реалност. Някои неща са доста брутални и, както казва едно от момчетата, които участва във филма, това може да бъде много добър пример или много добро предупреждение за всеки един зрител – независимо дали е по-малък или по-голям.
Към каква публика е насочен филма?
- В никакъв случай филмът не е насочен към децата. Филмът е насочен да обхваща зрители между 18 и 35-годишна възраст според мен.
Известно е, че филмът разказва историята на едноименната група. До каква степен има измислица в тази история?
- Според мен, тъй като не мога да говоря от името на момчетата, цялата история е художествена измислица, но самите образи, които са изградени във филма, основно – на Марсо и Боби, са изградени по техен характер. Иначе, няма нито една сцена, която да е едно към едно с живота.
Каква беше активността на самите музиканти, освен чисто актьорски. Даваха ли Ви идеи?
- Абсолютно. Бяха изключително активни. Мога да говоря от гледна точка на актьорската им игра. Ние имахме репетиции с тях два месеца, преди да дойде снимачният процес. Всяко едно нещо, по което работихме с тях, всяка една сцена, начинът, по който сме изграждали образите им – всичко е взаимната работа, между мен и тях. И мога да кажа, че те са давали доста идеи, които аз, естествено, ги приемам, тъй като за мен най-важното е, ако мога да изкарам сто процента от всеки един актьор. В случая – от момчетата, и не само, тъй като има и доста хора, които се занимават с това изкуство...
Да, и някои от тях са популярни, но бихте ли разказали за работата си с непрофесионалните актьори. Как ги намерихте? Сред тях има доста колоритни образи.
- Насьо, например, не е актьор, но е доста интересно да се работи с него. Аз очаквах с него да е доста лесно, да е доста спокоен, да се впусне с лекота в нещата, но се оказа, че не беше точно така, тъй като той наистина се притесняваше... Беше му интересно дали се е получило добре, дали се получава добре още в репетиционния процес...
Имаме едно момче в екипа – Деян, което има епизодична роля. Той също не е актьор, но ходи на актьорски курсове и изключително добре се справя.
Какви са амбициите на екипа оттук насетне, освен че филмът тръгва на голям екран от 21 април. Ще участвате ли на фестивали? Поставяте ли си някакви други цели?
- За фестивали все още не мога да кажа, тъй като не сме стигнали до етап, в който да ги обсъждаме. Имаме други цели, които за момента ще запазя за себе си.
А защо филмът имаше субтитри на български език, при положение, че звукът беше добър и всичко се разбираше?
- Надявам се, че звукът е бил перфектен. Звуковият дизайн е на Петър Костов - бате Пешо, така че искам да го поздравя. Има субтитри, за да може да бъде разбран и от хора, които нямат възможността да го чуят. За нас е важно тези хора също да разбират какво изказват актьорите.
Лично Вас, като човек, с какво Ви обогати работата по този продукция?
- Мога да кажа като човек, защото мен това води – независимо дали снимам филм или музикални клипове. За мен най важното нещо е срещата с хората – различни енергии, различни съдби. Понякога очакваш нещо от даден човек, след като си чул нещо за него или си видял в медиите, или пък някой ти е казал... Но личната среща с отсрещния човек е най-важното нещо. Защото научаваш от всеки един човек на този свят по нещо – малко или много, това е...
И накрая, с какви думи бихте поканила хората да гледат Murda Boyz: Махленска класа, и особено тези, които до момента не са чували нито за филма, нито за групата?
- Много трудно е да кажеш на един човек да отдели 90 минути от живота си, за да гледа нещо.
Може би, бих насочила хората към една малка кауза, която аз лично много подкрепям, и която съм я подкрепяла и преди да се създаде този филм. Просто се случи така, че с едно от момчетата пътищата ни се срещнаха в тази кауза... Всеки, който дойде да гледа филма, ще разбере за каква кауза говоря.
Филмът завършва с документални кадри от приют за кученца, които са суровата истина за тези животинчета, лишени от топлинка.