България участва със собствен павилион на първото Световно изложение в Париж през 1900 г.

На 15 април 1900 г. в Париж е открито първото Световно изложение. То е закрито на 12 ноември и остава в историята с огромния брой посетители - над 50 млн. души.
БТА съобщава:
Париж, 2 април 1900 г.  Всемирното изложение се откри без инциденти. 
***
Париж, 2 април 1900 г.  Председателят на Републиката, г-н Лубе, обиколен от министрите, с изключение на военния министър, генерал Галифе, откри Изложението и бе живо акламиран от населението. При входа на Изложението той бе посрещнат от министъра на търговията, г-н Мюлран, който, в поздравителната си реч изтъкна, че солидарността на народите в областта на труда и на науката дава надежда, че ще дойде един ден, в който светът ще познае само плодотворното съперничество на мира и славните борби на работата. Г-н Лубе отговори, че Франция, която е пожелала да принесе своята част към общото дело за надпреварването между народите, съзнава, че тя работи за общото добро на човечеството. Председателят благодари на чуждите правителства за тяхното ценно съдействие и поздрави представителите им. Той завърши речта си, като каза, че това дело на хармония, мир и прогрес ще помогне за закрепване братството между народите (шумни ръкопляскания). Населението акламира живо председателя на Републиката и министър-председателя Валдек Русо. Акламациите бяха особено оживени, когато руският посланик княз Урусов минаваше през моста „Александър III”. Целият град е окичен със знамена. Оживлението е много голямо. 
България участва със собствен павилион, като излага предимно земеделска продукция - най-вече характерните продукти от рози, тютюни и др.
БТА съобщава:Париж, 4 май 1900 г.  Днес подир обед стана официалното отваряне на българския павилион. Гостите се посрещаха от главния комисар за България, г-н Димитров, и от неговия помощник, г-н граф Де Лафарг. Между поканените гости бяха бившият министър, г-н Леон Буржоа, главният комисар на Изложението, г-н Пинар, чуждите комисари и членовете на българската колония.
На 24 април 1900 г. с указ на княз Фердинанд I е утвърден гербът на София, който е създаден за участието на България в Световното изложение в Париж от  художника Харалампи Тачев. Той е "...един щит разделен на четири полета, отгоре на които има една зъбчата корона, изобразяваща Стара планина, Витоша, Люлин, разклоненията на Рила и Средна гора във формата на крепост. На горното ляво поле на щита има образ във вид на женска глава с корона от две зъбчати кули, фонът е червен, а образът - бял. Под него на второто поле е изобразена Витоша със зелена боя, а небето е във вид на сребърен фон. От горната дясна страна има изображение на главната фасада на старата черква "Св. София" в розов цвят, а фонът златен. Под нея в син фон Аполонус Медикус - изображение на софийските минерални бани в златен цвят. В средата на тези четири полета, в един по-малък щит, с боя на кръв, златен разярен лъв."
По време на Световното изложение се случват и инциденти, за които БТА пише: 
Париж, 16 април 1900 г. Мостът, който води в Изложението за панорамата на Небесния глобус, се срути подир пладне. Има 7 души убити и десетина ранени.
***
Париж, 17 април 1900 г.  Числото на всичките жертви от срутването на мостчето в Изложението е 9 души убити. Положението на няколко души от ранените вдъхва сериозни опасения. 
***
Париж, 18 април 1900 г.  Вследствие срутването на едно скеле в галерията на машините в Изложението, има 2 работници убити и 2 ранени. Разчистването на срутеното мостче продължава. Никакво ново мъртво тяло не е било намерено.