Следват концерти на Фолклорен танцов ансамбъл „Магия“ при сдружение „Танцьорите“, както и на читалищни състави от различни селища в общината и страната.
На сцената в двора на бившата казарма ще се изявят Оркестър „Калофер“, Народно читалище „Бяла Анаста 2016“, Ансамбъл „Пирин“.
Съборът продължава и в неделя, на Цветница.
През тези два дни майстори ще демонстрират различни занаяти на площад „Тодор Кирков“ в стария квартал „Вароша“. По традиция всеки посетител ще може да си отнесе вкъщи ръчно направен предмет от ръцете на занаятчиите.
Силвия Вутева, уредник и етнограф на Регионалния исторически музей в Ловеч разказа за БТА, че в българския традиционен календар Лазаровден се свързва с най-представителния, изпълнен със символика и драматизъм пролетен момински обичай - Лазаруването. Той е общобългарски и е в системата от тези пролетни обреди. Лазарските игри са между най-жизнерадостните, поетични и масови, запазени до наши дни. В празнично-обредния цикъл широко са застъпени онези обичайни елементи, които засягат любовта на младите, тяхната предстояща женитба и бъдещия им семеен живот.
Основната възрастова група от участници са моми, на които им предстои задомяване. В някои области на страната, включително и в Ловешко, изпълнителките са момичета на възраст от 5-6 до 10-12 години. За да се подготвят за лазаруването, девойките се събират отрано, учат и си припомнят лазарски песни и игри. Тъй като през Великденските пости не се правят веселби, тези седенки са били единствената забава за женската челяд. Лазарските групи се разпределят по махали и обикновено включват участници на една възраст. По-рядко срещано е една лазарска група да обикаля цялото село. Лазарките са облечени в местна празнична носия или с невестинска премяна, взета от наскоро омъжена жена. Пъстрите костюми са допълнени от накити, монети, цветя и венчета. Както и при останалите от този тип обреди, групата се събира при предварително избрана водачка, разказа Вутева.
Малките лазарки обхождат домовете на съседи, близки и роднини сутринта на празника, а по-големите обикалят цялото село или махала от обяд на Лазаровден до обяд на Връбница.
По думите на Силвия Вутева повсеместно е народното вярване, че където са влезли и пели, ще бъде честита цялата година. Песните са изпълнени с копнеж за любов, за плодородие, здраве и семейно благополучие. За всеки член от семейството участничките подбират песни, които съответстват на възрастта, семейното и социалното му положение. Навсякъде в окичените с цветя кошнички се даряват яйца, парички, брашно, а в наши дни и всякакви вкусотии.
В Средните и Източни Родопи обичаят за дъжд „Пеперуда“ се прави на Лазаровден, като се изпълнява от самите лазарки. В останалите райони на страната се извършва само по време на лятната суша.
Финалът на празника е с прочутото лазарско хоро, където жени и ергени оглеждат нагиздените моми и избират своите бъдещи снахи и съпруги, разказа още Силвия Вутева.