Според национално представително проучване на „Тренд“ от началото на март т.г., представено от социолога Евелина Славкова, 88 на сто от запитаните смятат, че трябва да има повече държавни политики, насочени към безработните младежи, а шест процента отговарят отрицателно. А на въпрос дали трябва да има конкретни политики към младите – 86 процента са казали „да“.
Проучването „Проблеми при включване на младежите на пазара на труда“ е на база 1004 ефективни интервюта с респонденти на възраст 18 плюс, по метода на пряко полустандартно интервю „лице в лице“.
Около 60 процента от запитаните висшисти смятат, че образователната система не подготвя достатъчно младите да си намерят работа, 25 на сто са на обратното мнение.
75 процентни пункта от запитаните посочват ниското заплащане сред причините младите да не могат да си намерят работа; лоши условия от работодатели и без договори – 51 процента; 50 на сто изтъкват липса на работни места; липсата на опит отбелязват 48 процента; 38 на сто - липса на инициатива да си търсят работа.
42 процента, най-вече между 18 и 29 години, отговарят, че държавата е длъжна да осигурява работа. Намирането на работа е лична отговорност, смятат 51 на сто.
На въпрос има или няма достатъчно възможности за реализация 33 процента от реципиентите отговарят положително, докато 55 на сто са на противоположното мнение. 34 процента смятат, че трябва да има повече възможности за преквалификация, 13 на сто - че е необходима реформа във висшето образование.
Според 75 на сто от запитаните младите могат да си намерят работа само в големите градове, а 56 на сто, че е по-лесно в чужбина.
В дискусията Даниел Парушев, председател на Националното представителство на студентските съвети, обърна внимание, че във висшите училища влизат все по-неподготвени младежи, стипендиите продължават да бъдат ниски, недобри са условията в по-голямата част от общежитията. Липсата на иновативност на преподаватели и асистенти е сред причините студентите да не посещават лекции и упражнения, обърна внимание той. Липсва връзка с бизнеса, достатъчно платени стажове за студентската общност. Българските фирми проявяват слаб интерес, но все пак висшето образование у нас много е израснало, констатира още Парушев.
Ивайло Илиев, председател на Студентски клуб на политолога съм Софийския университет “Св. Клиент Охридски“ подчерта ниския интерес на младите хора у нас към политиката, с тенденция към още по-голям спад. Слабото гражданско образование води до слаб интерес към политиката като цяло и партиите трябва да влязат в своята роля на посредник между държавата и хората, препоръча политологът.