Над 120 интелектуалци апелират за съставянето на проевропейско правителство

Над 120 интелектуалци отправиха апел към политическите сили, определящи се за проевропейски, да се обединят в 49- то Народно събрание, да формират парламентарно мнозинство около ясни приоритети и безспорен кандидат за премиер. Призивът е публикуван от проф. Вили Лилков на личната му Фейсбук страница. Той потвърди информацията за БТА и списъка на включилите се в апела.
Обществениците призовават за правителство, което да поеме отговорност за извеждане на страната от задълбочаващата се политическа и икономическа криза, да задълбочи политиката на интеграция на България в Европейския съюз и НАТО, да защити приемането ни в Шенген и еврозоната, да предприеме незабавни мерки за оздравяване на съдебната система и интегритет в управлението.
Интелектуалците настояват парламентът и правителството да окажат реална помощ на Украйна в борбата ѝ срещу руската агресия, заедно с приемане на национална инвестиционна програма за ускорено модернизиране на въоръжените сили и отбранителната индустрия на България. 
„Убедени сме, че поведението на водещите политически партии трябва да се промени! Защото европейското бъдеще на България е застрашено и трябва да бъде защитено със смелост, решителност и достойнство, както на полето на международната политика, така и в рамките на вътрешния политически дебат“, се посочва в призива.
Според обществениците от Освобождението през 1878 г. модерната българска държава постоянно е изправена пред предизвикателството да брани своята независимост, отстоявайки завета на Апостола: „Да бъдем равни с другите европейски народи!“. Съединението и обявяването на Независимостта, устремът в Балканските войни и Първата световна война, победите и провалите, цялата ни нова история е изкована с волята за европейски облик на България, пишат те.
„Съветската окупация на 9 септември 1944 г. постави страната ни за 45 години под тоталитарна комунистическа власт, но след падането на Берлинската стена България свoбодно избра своята съдба. С волята и надеждите, с енергията и неуморните усилия на активната част на обществото, българската десница приобщи страната ни към Европейския съюз и НАТО. Идеалът на няколко поколения строители на нова България се сбъдна в съвременните му политически измерения“, се посочва още в призива.
Според интелектуалците, подписали апела, през 2023 г. вярата, че направеният избор е окончателен и гарантиран, е разколебана. „Бруталната война, която режимът на Путин води срещу Украйна, е опит за налагане на нов ред и хегемония на Русия в Източна Европа и ясно показва, че широки слоеве на българското общество са подвластни на подплатената с щедри финансови средства руска пета колона, която има за цел да ни отклони от европейския път. Налице е задълбочаваща се политическа криза, както поради липсата на ясно парламентарно мнозинство и ярко политическо лидерство, така и поради разделението в обществото относно войната срещу Украйна. Тази обстановка засилва позициите на чужди на националните ни интереси политически сили. Без ясна воля на българския парламент, служебните правителства на Румен Радев губят политическия си фокус и поставят под въпрос цивилизационния избор, направен в годините на Прехода“, се казва още в апела.
Сред подписалите призива са писателите Алек Попов, Александър Чобанов, Теодора Димова, Милена Фучеджиева, Здравка Евтимова, проф. д.ф.н Боян Биолчев, проф. д-р Кирил Топалов, проф. Тодор Тагарев, експертът по сигурност Велизар Шаламанов, Владимир Кисьов - главен преговарящ за присъединяването на България в ЕС и председател на СОС 2003-2007, икономистът доц. д-р Красен Станчев, политологът доц. д-р Огнян Минчев, режисьорът Евгений Михайлов, актьорите Ириней Константинов, Влади Въргала,  Калин Сърменов, Бойка Велкова, Руси Чанев, Кирил Ефремов, музикантите Богдана Карадочева, Васко Кръпката, Орлин Павлов, карикатуристът Ивайло Нинов, журналисти, писатели, хора на културата и изкуството и други. 
До момента в апела са се включили 127 общественици.