Кандидатстването за средства за редовни археологически разкопки е в ход
Тази година процедурата е започнала на 10 март. Целевата финансова подкрепа се предоставя на проектен принцип от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на културата. Право на финансова подкрепа имат културни, научни или университетски институции, дейността на които е свързана с издирване и изучаване на археологически обекти, включително археологически разкопки, археологическо наблюдение и теренна консервация на археологическото културно наследство.
Според правилата на интернет страницата на МК до края на месец януари на текущата година се публикува информация за началната дата за подаване на заявления за финансова подкрепа и годишната препоръчителна минимална и максимална сума за финансиране на един проект. Една институция може да кандидатства с едно или повече заявления и проекти към тях.
Проектите могат да попаднат в две различни групи - група I включва всички археологически обекти на територията на страната, с планирано редовно теренно археологическо проучване, което има за цел решаване на важни научни проблеми, като обектите се разделят на две подгрупи IA и IБ, в зависимост от размера на финансирането, за което изберат да кандидатстват. В група ІІ се включват започващи проучвания и проекти, както и такива за прилагане на различни недеструктивни методи на изследване и лабораторни анализи, проекти за издирване и актуализация по региони на данните в Автоматизирана информационна система “Археологическа карта на България”. Един научен ръководител може да кандидатства за финансиране с не повече от два проекта.
Разглеждането на проектите и сключването на договорите отнема време
Следва дълга процедура по разглеждането на проектите и тяхното одобрение, която приключва със сключване на договор за финансиране с министъра на културата.
В тази процедура първоначално постъпилите заявления се разглеждат за изпълнение на изискванията за административна допустимост от комисия, в едномесечен срок след изтичане на срока за подаване на документите. Комисията се назначава със заповед на министъра на културата и включва представители на дирекциите “Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства” (КНМИИ), главна дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство”, “Управление на собствеността”, “Правнонормативна дейност и обществени поръчки” и “Бюджет и финансово-счетоводни дейности”. Тя изготвя доклад до министъра на културата със списък на допуснатите и недопуснатите проекти, който след одобрение са публикува на интернет страницата на МК.
Допуснатите проекти и документацията към тях се окомплектоват и копие от нея се изпращат към научния секретариат на Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) за изготвяне на становище. Срокът за това е до 15 работни дни. Изготвените становища имат единствено съвещателен характер спрямо работата на комисията, е посочено на сайта на МК.
Следва работата на междуведомствена комисия за оценка и класиране на проектите за финансиране през съответната година. По правилник тя се назначава със заповед на министъра на културата и заседава в срок до 30 април. И в нея освен представители на различни дирекции на министерството на културата участват и трима представители от НАИМ-БАН; двама представители от университети, които имат магистърски програми по специалността “археология”; общо трима представители на регионалните археологически и исторически музеи, дейността на които е свързана с опазването на археологическото наследство; по един представител на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Националния исторически музей (НИМ), Центъра за подводна археология (ЦПА) и Асоциацията на българските археолози. Комисията класира проектите въз основа на финалната оценка, която всеки от тях получава като средноаритметична стойност от оценките на всеки член, подал оценъчна карта.
Комисията съставя протокол със списък на предложените за одобрение проекти и размера на финансирането им. Тя съставя и списък на некласираните проекти, а протоколът със списъците се подписва от всички присъствали членове на комисията. Протоколът се предоставя за одобрение на министъра на културата. Списъците с одобрени и неодобрени проекти се публикуват на страницата на МК в 5-дневен срок след одобряването на документите от министъра. Въз основа на решенията на комисията и след одобряване на протокола, министърът на културата в едномесечен срок сключва договори за финансова подкрепа с институциите, чиито проекти са одобрени.
Археолозите разказват за проблемите по кандидатстването
През миналата година сроковете по тази процедура много се удължиха и сключването на договорите започна в края на август, а самите разкопки бяха насочени за есента - септември, октомври, ноември. За процедурата по кандидатстване за редовни археологически проучвания и проблемите около нея пред БТА разказаха директорът на Регионалния исторически музей в столицата (РИМ-София) доц. Венета Ханджийска и ръководителят на магистърска програма “Археология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” доц. Даниела Стоянова.
Доц. Ханджийска посочи, че миналата година нещата доста са се проточили и краят на кандидатстването е бил след 20 април. Тогава, по думите ѝ, коментарите на археолозите били, че сесията е закъсняла. Най-рано получените средства през 2022 г. са дошли през август и теренните разкопки са били организирани през септември и октомври, разказа Ханджийска и допълни, че някои археолози са работили включително и през ноември. Това според нея е проблем, защото според правилника по това време - в края на годината, трябва вече да се отчетат средствата, които са получени през годината. Тя коментира, че сега началото на процедурата е преместено малко по-рано и тя е от 10 март до 10 април, което е по-добре.
Доц. Даниела Стоянова отбеляза, че тази година срокът за подаване на проекти е в рамките на стандартното за процедурата. Тя посочи, че големият проблем със забавянето миналата година е бил причинен от институционалната криза в страната със смяната на редовно със служебно правителство, което е забавило сключването на договорите със спечелилите конкурса археологически екипи. По правилник договорът се сключва от министъра на културата. Тя изрази притеснение, че в момента отново сме в подобна ситуация и това отново може да окаже влияние върху процедурата.
Друг проблем, според доц. Стоянова от СУ, е, че да се правят археологическите разкопки септември, октомври и ноември е рисковано не само заради времето. Тя напомни, че те, в университета, правят през лятото летните практики на студентите. Учебната година на Софийския университет започва традиционно в началото на октомври за редовните студенти и до тогава трябва да са приключили техните практики, защото са част от процеса на оценяване на възпитаниците им за предходната учебна година, разказа тя. Такова забавяне и неясноти в началото на лятото създават много хаос при планирането на учебните практики, посочи Стоянова. “Реално не можем да направим нормално планиране в този случай. Няма как да кажеш - ще направя стажа от 15 юли до 15 август, при положение, че все още нямаш подписани договори”, каза тя и допълни, че миналата година договорът за финансирането на археологическите разкопки е подписан на 30 август, което означава, е стажът тръгва от края на август. От университета отбелязват, че септември също е проблематичен за практиките, защото тогава е септемврийската поправителна сесия и преподавателите, а и някои от студентите имат ангажименти към нея.
Доц. Венета Ханджийска също отбеляза, че през миналата година е било проблем забавянето на договорите заради студентските практики. Тя разказа, че е със студенти в Кабиле. Стажът няма как да се направи през октомври, защото те са в учебен процес, правихме го през септември миналата година, обясни Ханджийска и допълни, че това е бил максималният последен възможен вариант и същевременно най-ранен от гледна точка на времето на превеждане на средствата.
Срокът за обявяване на програмата
В различните години срокът за кандидатстване по програмата е обявяван от Министерството на културата за различно време.
Тази година кандидатстването за целева финансова подкрепа за извършване на теренни археологически проучвания и теренна консервация е обявено на 10 март и продължава до 10 април. През 2022 г. кандидатстването е било от 25 март до 26 април.
За разлика от този късен, според археолозите, срок миналата година, през 2021 г. началната дата за подаване на заявления е била 1 февруари, а крайната дата - 2 март. През пандемичната 2020 г. програмата е отворена на 10 март, а кандидатстването е било зо 10 април.
Според правилата, изработени през 2020 г. срокът за кандидатстване е месец. Преди това обаче той е бил доста по-дълъг и е достигал и повече от два месеца. Така през 2019 и 2018 година процедурата е започвала на 1 февруари, а краят ѝ е бил на 10 април, сочи справка в сайта на МК. През 2017 г. началната дата е била 13 февруари, а крайната - 10 април. По-кратко е било времето за кандидатстване през 2016 г. - от 15 март до 11 април.
Плановете за археологически проучвания за 2023 г. на СУ и РИМ-София
В Софийския университет по традиция имат шест обекта, на които се извършват студентските практики по археология, разказа доц. Даниела Стоянова. Това са два праисторически, два са от времето на Античността и два средновековни обекта. Тя отбеляза, че голяма част от договорите за разкопки преминават през музеите, на чиято територия са. През Софийския университет ще бъде кандидатствано с проект само за един от обектите. “Примерно, проектът, който аз ръководя минава през Историческия музей в Исперих. Има още един проект в ИМ-Исперих, друг проект ще мине през музея в Нова Загора”, каза тя и допълни, че още един проект се прави през музея в Несебър.
В РИМ-София се подготвят документите за един проект, разказа доц. Ханджийска. С него ще кандидатстват за четвърта поредна година. Той не е за археологически разкопки, а е свързан с теренни издирвания.
Археологическите обхождания се правят в района около София, като целта им е да се регистрират всички неизвестни до сега обекти. Работи се в зоната около и извън Околовръстното шосе. Това е зона, в която има много активно строителство и гледаме да го предварим и да регистрираме обекти, които са потенциално застрашени, преди него, разказа директорката на РИМ-София. По думите ѝ, ако тези обекти не бъдат регистрирани, по време на строителството могат да бъдат унищожени, без никой да разбере, че ги е имало. Когато ги регистрираме предварително и се стигне до проучване за някакви инвестиционни намерения, вече ще се знае, че там има обект и има специфична процедура при даване на разрешително и при строителните дейности след това, обясни тя.
В обходите, направени през предходните три години са регистрирани над 65 нови археологически обекта, които са разположени южно и югоизточно от София, допълни директорката на музея. През тази година, ако спечелят проект, проучванията ще се правят за четвърта година. Предстои това да стане през есента. Обходите изискват да няма растителност на терена, така че се правят през октомври. От тази гледна точка закъснението на финансирането не е проблем за музея, защото не ни трябва летния сезон, но за другите проекти, които са за археологически разкопки, хубаво е да може да се работи в по-сухия сезон - през лятото, отбеляза доц. Ханджийска.