„Когато спрях да се занимавам с физика, това беше наистина скъсване с тази наука. Никога не съм смятал, че ще мога да я открия. Но ежедневието ни преминава в един диалог със земното притегляне и с търкането. Много искаме да избягаме и от двете, но това е невъзможно. Когато създадох първия си спектакъл, осъзнах, че целият ми интерес и цялостното ми разбиране за физиката се завръща, без това да е предвидено или планирано от моя страна. Но когато се озовах на сцената и започнах да създавам, физиката се завърна. Така че от нея създадох един знак, един символ, типичен за моето творчество. На сцената винаги има някакъв феномен или събитие, което е физично ", разказва Орелиен Бори.
Представлението е създадено съвместно с Младен Материч, продукция на „Компания 111“ и е в хибриден жанр, какъвто рядко може да се види на българска сцена и който трудно може да бъде определен с един-единствен етикет - съчетание между визуален театър, куклено изкуство, съвременен танц и съвременен цирк, жестове, акробатични номера, картини, разказват от Народния театър.
Работещият в Тулуза български режисьор Галин Стоев е продуцент на проекта, каза Орелиен Бори. Любопитното е, че Бори създава „Спомням си, че небесата са далеч и земята също“ за фестивал на световноизвестния български режисьор и директор на театъра в Тулуза. През 2019 г. Галин Стоев организира биенале, в рамките на което е представен портрет-пейзаж на Орелиен Бори. Именно за този форум той създава „Спомням си, че небесата са далеч и земята също“, вдъхновен от спектакъла „Небесата са далеч и земята също“ на Младен Материч от 1994 г. Самият Бори е автор на повече от 20 спектакъла, сред които и три опери.
Орелиен Бори е роден през 1972 г. в Колмар, Франция). Автор, режисьор и артистичен директор е на „Компания 111“. През 1995 г. попада в творческото студио на център за цирково изкуство в Тулуза „Лидо“. В театър „Гарон“ пък се запознава с артиста Младен Материч, който го въвежда в актьорското изкуство. От 1998 г. до 2000 г. е част от театралната трупа на Материч – театър „Тату“, като актьор в спектакъла „Одисея“.
През 2000 г. Бори основава „Компания 111“ в Тулуза. Разработва своя отличителна, хибридна форма на физически театър, съчетаваща цирк, танц, визуални изкуства и музика. Спектаклите му гастролират по света. Международното признание идва с „План Б“ (2003 г., театър „Гарон“, Тулуза) и „Плюс-минус безкрайност“ (2005 г., театър „Види“, Лозана), създадена съвместно с нюйоркския режисьор Фил Солтаноф. Тези два проекта, заедно с “IJK” (2000 г., „Театър де ла Диг“, Тулуза), съставят неговата „Трилогия за пространството“, която включва представления, вдъхновени от основни геометрични понятия – първото е посветено на обема и пространството, а второто изследва равнината и перспективата. „От плюс до минус безкрайност” прави безкрайни четения на правата.
През 2008 г. спектакълът „Плюс-минус безкрайност“ гостува и в България на второто издание на фестивала „Sofia Dance Week“. През 2009 г., отново в програмата на „Sofia Dance Week“, българската публика има възможност да гледа работа на Орелиен Бори - „Ерекция“, която той прави заедно с хореографа Пиер Ригал.
През 2019 г. се ражда спектакълът „Спомням си, че Небесата са далеч и земята също“. За тази постановка той използва оригиналните декори от „Небесата са далеч и земята също“, създадени от театър „Тату“ и ги съчетава със своите спомени, създавайки нова творба. Орелиен Бори е главният актьор в спектакъла, а Младен Материч работи съвместно с него по концепцията и режисурата.
/следва
/ДД