„Годината, в която станахме на петдесет, беше много успешна за нас. Приключихме я с рекорден брой посетители от 1989 г. насам – почти 45 хиляди души, няколко големи проекта, документален филм на БНТ за историята на институцията, нова зелена политика за работа на музея. Бюджетът ни надхвърли 1.5 милиона лева, от които едва 42 процента са държавна субсидия”, каза за БТА Маргарита Доровска, директор на културната институция.
През настоящата година Музеят на хумора и сатирата работи по дигитализация на колекцията и подготвя мащабен ремонт на един от етажите си. Той ще завърши с постоянна изложба от колекцията и нова публична библиотека, която ще направи богатия книжен фонд достъпен за изследователи и посетители. Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд култура и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство – Норвежкия финансов механизъм.
Изложбите, които в момента посетителите на Музея на хумора и сатирата в Габрово могат да видят, са „Как Габрово стана столица на хумора”, „D.I.Y.2”, изложба на Георги Ружев, „Васил Чакъров. Шаржове, карикатури, колажи”, с куратор д-р Ружа Маринска, „Град Градина”, детска изложба, “Кой е Сава Попов?”, куратори Антон Стайков и Свобода Цекова, ”50-те най-добри от World Press Cartoons”, карикатури от едноименния конкурс, „Огледална зала” и изложба с инсталации от Невена Екимова.
„Световно важна е тази институция за Габрово. Човек винаги трябва да намира начин да се усмихва и да намира хубавите неща в ежедневието. В противен случай той ще е загубил най-ценното и най-важното – човешкото във себе си. За мен това е един прекрасен ден, в който имам възможността да споделя празника с екипа на музея и с много гости, които са около нас“, каза кметът на Габрово Таня Христова.
На въпрос колко от прагматизма на габровските шеги използва в работата си на кмет, Таня Христова посочи, че понякога често трябва да се използва умението да направиш повече с ограничени ресурси, което е типично за габровци. Кметът се надява предприемчивостта на габровци да продължи да бъде в стила на работа на всички, всички винаги да ценят ресурсите, които имат. Според Христова често трябва да се напомня, че когато в света се заговори за нещо, то в Габрово вече се случва.
„Ролята на музея в моя живот е огромна, това е моята първа официална работа, тук съм от 20 години. Ако не смятах, че ролята на Музея не е важна за Габрово и за света, нямаше да съм тук толкова време. Брандингът, който започва през 70-те години, стъпва на Габровския карнавал, габровските шеги и институцията, а хуморът не е само шеги. Тази концепция оттогава показва, че все още е достатъчно устойчива, защото ние сме познавани навсякъде по света като пестеливи хора, но шегаджии. Габровци са такива според мен, защото търговията върви по-лесно с хумор. Най-важното е човек да знае какво си струва да дава, не говоря само за пари, а за време и енергия. Когато човек правилно прецизира приоритетите си, може да живее по-добре и по-щастливо“, посочи пред БТА Светлана Михайлова, експерт по „Връзки с обществеността“ в Музея на хумора и сатирата.